Читать «Момичето, което обичаше Том Гордън» онлайн - страница 31

В края на осмия ининг Номар Гарсиапара хвърли удар за две точки в екрана над Зеленото чудовище. „Ред Сокс“ поведоха пет на четири и Том Гордън излезе да хвърля в края на деветия ининг.

Триша се изхлузи по дървото на земята. Кората ожули ужилените места по хълбока й, но тя почти не усети. Комарите моментално се впиха в оголения й гръб, където ризата и висящите парцали от дъждобрана се бяха набрали нагоре, но тя не ги усети. Беше вперила поглед в последните проблясъци светлина по повърхността на потока — изтичащо сребро, което преминаваше в катраненочерно — и седеше на влажната земя, обхванала с ръце лицето си. Изведнъж стана изключително важно Том Гордън да запази аванса от една точка, да осигури тази победа над могъщите „янки“, които бяха загубили мач с „Анъхайм“ в началото на сезона, но оттогава нямаха загуба.

— Давай, Том — прошепна тя.

В една стая на хотел „Касъл вю“ майка й бе изпаднала в агония от ужас; баща й летеше с полет на „Делта“ от Бостън за Портланд, за да се присъедини към Куила и сина си; в полицейските казарми на окръг Касъл, които бяха обозначени „Точка на ралито: Патриша“, се връщаха, след първата си безплодна акция, екипите за издирване, твърде прилични на онези, които си беше представяло изгубеното момиче; отвън пред казармите бяха паркирани колите на три телевизионни станции от Портланд и две от Портсмаут; три дузини опитни горски водачи (а някои бяха наистина придружени от кучета) останаха в горите на Мотън и трите отделни района, които се простираха до Ню Хампшър: зона TR-90, зона TR-100 и зона TR-110. Убеждението на тези, които останаха в горите, беше, че Патриша Макфарлънд трябва да е все още в района на Мотън или на зона TR-90. Тя беше малко момиченце, все пак, и вероятно не се бе отдалечила много от мястото, където беше видяна за последен път. Тези опитни водачи, охранители и служители на горското управление щяха да бъдат стъписани, ако знаеха, че тази Патриша бе стигнала почти на девет мили западно от територията, на която търсачите отделяха най-голямо внимание.

— Давай, Том — прошепна тя. — Хайде, Том, един, два, три страйка — сега. Знаеш как да го направиш.

Но не и тази вечер. Гордън откри началото на деветия ининг, като разходи симпатичния и все пак зъл шортстоп¹³ на „Янките“, Дерек Джетър, и Триша си спомни нещо, което й бе казал веднъж баща й: когато един отбор спечели водеща точка, шансът им за спечелване на още точки нараства на седемдесет процента.

„Ако спечелим, ако Том успее да постигне «сейф»¹⁴, и аз ще бъда спасена.“ Тази мисъл й хрумна внезапно — тя бе като фойерверк, който избухна в главата й.

Беше абсурдно, разбира се, толкова глупаво, колкото почукването на баща й на дърво преди второто от трите хвърляния (което той правеше всеки път), но когато тъмнината стана почти непрогледна и потокът изгуби и последния си сребрист отблясък, абсурдното изглеждаше почти безспорно, както две и две — четири: ако Том Гордън постигнеше „сейф“, тя щеше да бъде спасена.

В играта влезе Пол О’Нийл. Един бе изпратен в аут. На негово място влезе Бърни Уилямс.