Читать «Момичето, което обичаше Том Гордън» онлайн - страница 30

До средата на петия ининг резултатът беше четири на едно за „Янките“, като Мартинез беше излязъл в полза на Джим Корси. Лари Макфарлънд се отнасяше към Корси с дълбоко недоверие. Веднъж, докато говореше с Триша за бейзбол по телефона, бе казал:

— Помни ми думите, мое сладурче, Джим Корси не е приятел на „Ред Сокс“.

Триша бе започнала да се смее, просто не можеше да се въздържи. Той звучеше толкова сериозно. А след малко и баща й също се бе засмял. Това им стана любима фраза, нещо, което си беше само тяхно, като парола: „Помни ми думите, Джим Корси не е приятел на «Ред Сокс».“

Корси бе приятел на „Ред Сокс“ до края на шестия ининг, когато спечели за „Янките“ цели три страйка. Триша знаеше, че трябва да загаси радиото, за да не хаби батериите. Том Гордън нямаше да излезе да хвърля в игра, когато „Ред Сокс“ са с три точки назад, но не можеше да понесе мисълта да прекъсне връзката с „Фенуей парк“. Слушаше шумовия фон от публиката, приличащ на бученето на морето в раковина, дори по-жадно от гласовете на спортните коментатори Джери Трупиано и Джо Кастинглън. Тези хора бяха там, действително бяха там, ядяха хот-дог и пиеха бира, или се редяха да си купят сувенири и размекнат сладоледен крем от павилиона на „Лигал сийфут“; те гледаха как Дарън Луис — Дий Лу, както понякога го наричаше коментаторът — стъпва в кутията на батъра¹¹, как силната светлина от прожекторите хвърля сянка зад него, също като светещото над главата ти слънце. Тя не можеше да понесе мисълта да замени тези тридесет хиляди живи гласове с тихото жужене на комарите (по-ненаситни от всякога с настъпването на нощта), капещата дъждовна вода от листата на дърветата, ръждивото „рик-рик“ на щурците… и всичко, което можеше да представляват другите звуци тук.

Точно другите звуци я плашеха най-много.

Другите звуци в тъмното.

Дий Лу се отправи сам надясно, а излезлият по-късно Мо Вон хвана една плъзгаща се топка, която не се плъзна.

— Назад, назад, обра-а-атно! — проехтя гласът на Трууп. — Това е в полза на „Ред Сокс“! Някой — мисля, че беше Рич Гарсес — хвана топката в полет. Хоум рън¹², Мо Вон! Това му е дванадесетото за годината и авансът на „Янките“ е стопен до едно.

Както седеше на падналото дърво, Триша се засмя и плесна с ръце, след това нагласи своята подписана от Том Гордън шапка по-здраво на главата си. Вече беше пълен мрак.