Читать «Момичето, което обичаше Том Гордън» онлайн - страница 28

— Да, нещо. Някаква неодушевена сила на доброто. Неодушевена, разбираш ли какво искам да кажа?

Тя беше кимнала, не разбирайки съвсем точно, но не желаейки той да спира, за да обяснява. Тя не искаше той да я поучава, не и днес; днес тя искаше само да научи нещо от него.

— Мисля, че има сила, която пази пияните тийнейджъри — да не се блъснат с колите си, когато се прибират вкъщи от някое парти, или техния първи голям рок концерт. Това пази планетите да не сблъскат, дори когато нещо се обърка. Не всички, но повечето. Хей, фактът, че от 1945 година никой не е използвал ядрени оръжие върху хора, говори, че трябва да има нещо на наша страна. Рано или късно, някой ще го направи, разбира се, но повече от половин век… това е много време.

Той беше спрял, като гледаше към градинските джуджета с техните бездушни, засмени лица.

— Има нещо, което пази повечето от нас да не умрем в съня си. Не един съвършен, добър, всевиждащ бог, не мисля, че доказателствата подкрепят това, а някаква сила.

— Подразбиращото се.

— Ето, разбра го.

Тя го беше разбрала, но не й бе харесало. То много приличаше на това, да получиш писмо, за което си мислил, че ще бъде интересно и важно, само че, когато го отвориш, се оказва, че е адресирано до скъпия наемател.

— Вярваш ли в нещо друго, татко?

— О, да, в обичайното. В смъртта и данъците, и в това, че ти си най-красивото момиче на света.

— Та-атко — засмя се и се заизвива, когато той я прегърна и я целуна по челото. Харесваше й неговото докосване и целувката му, но не и миризмата на бира в дъха му.

Той я пусна и се изправи.

— Вярвам също, че е бирено време. Искаш ли изстуден чай?

— Не, благодаря — каза тя.

И навярно нещо, което наистина е знаело предварително хода на нещата, беше в действие, защото в момента, в който той щеше да тръгне, тя попита:

— Вярваш ли в нещо друго? Сериозно.

Усмивката му се бе стопила и лицето му стана сериозно. Той стоеше там и мислеше (спомни си, че беше много поласкана, че той така усилено мислеше в нейна чест), когато сладоледът му започна вече да се стича по ръката. После вдигна поглед и пак се усмихна.

— Вярвам, че твоят любимец Том Гордън може да спечели четиридесет игри тази година — каза. — Вярвам, че в момента той е най-добрият клоузър в главната лига, че ако е здрав и „Сокс“ продължат да печелят, той може да е питчър⁹ в Световните серии идущия октомври. Това достатъчно ли ти е?

— Даааааа! — беше извикала, смеейки се, сериозността й бе отлетяла… защото Том Гордън наистина беше нейният любимец и на нея й харесваше това, че баща й го знаеше и се държеше мило, вместо да й се подиграва. Тя беше изтичала до него и силно го бе прегърнала, изцапвайки ризата си със сладолед, без да обръща внимание. Беше малка „Слънчева почерпка“ между приятели