Читать «Соломоново решение» онлайн - страница 4

— Слушам, ефрейтор — отвърна отривисто Крис и с бързи стъпки се насочи към интендантските складове. Естествено нямаше как да знае, че Сю оглежда гърба му.

Не се срещнаха повече до края на седмицата, когато той си тръгна в първата отпуска. Забеляза я, че седи в дъното на вагона на влака за Клийторп. Не направи опит да я заговори, дори се престори, че не я вижда. Но се улови, че от време на време хвърля поглед към нея и се наслаждава на стройната й фигура — не помнеше да е била толкова хубава.

Най-сетне влакът намали и спря на перона в Клийторп и Крис видя, че майка му си бъбри с някаква жена. Веднага се сети коя може да е тя — същата червеникава коса, същата стройна фигура, същите…

— Здравей, Крис — поздрави го госпожа Смарт, когато той приближи до тях. — Заедно ли пътувахте със Сю?

— Не съм забелязал — отвърна младежът, но Сю вече наближаваше към малката група.

— Щом сте в една част, сигурно се виждате често — предположи майката на Крис.

— Не бих казала — отвърна Сю, като се стараеше да изглежда безразлична.

— Време е да тръгваме — разбърза се госпожа Хаскинс, — за да имам време да направя вечерята на Крис и баща му, че ще гледат мач.

— Помниш ли го? — полюбопитства госпожа Смарт, когато Крис и майка му се отдалечиха към изхода.

— Кого? Сополивия Хаскинс? — Сю се поколеба миг-два. — Не бих казала.

— Толкова ли ти харесва? — усмихна се дяволито госпожа Смарт.

Когато в неделя вечер Крис се качи на влака, Сю вече бе заела мястото си в дъното на вагона. Той се канеше да я отмине и да си потърси място в следващия вагон, но я чу да казва:

— Здрасти, Крис, как прекара?

— Не беше зле, ефрейтор — спря се и я изгледа от висотата на своите метър и деветдесет. — „Гримсби“ би „Линкълн“ с три на един и си припомних, че рибата с пържени картофи в Клийторп е далеч по-вкусна, отколкото в поделението.

— Защо не седнеш при мен? — усмихна се тя и потупа с длан седалката до себе си. — Спокойно можеш да ме наричаш Сю, когато сме извън поделението.

По пътя до Мейбълторп говори предимно Сю. Отчасти, защото Крис бе направо зашеметен от промяната, която бе настъпила у нея. Трудно му беше да повярва, че това е същото кльощаво момиченце, което раздаваше мляко всяка сутрин. От друга страна, даваше си сметка, че щом прекрачат прага на поделението, всичко това ще свърши. Подофицерите не си дружаха много с редниците.

Разделиха се още при портала и всеки пое в своята посока. Крис — към спалните помещения на войниците, а Сю — към сградата на офицерите. Когато влезе в стаята при колегите си, Крис чу как един от тях се хвалеше, че свалил някакво момиче от Женския корпус към Кралските военновъздушни сили. Разказваше толкова подробно, че описа дори как изглежда бельото й.

— Тъмносиньо, с широк ластик — уверяваше той захласнатите си слушатели.

Крис се изтегна на леглото си и престана да слуша, мислите му се насочиха към Сю. Питаше се кога ли ще се видят отново.

Не се наложи да чака дълго, защото още на обяд следващия ден видя Сю на една маса с други момичета от оръжейния склад. Много му се искаше да се приближи и небрежно, като същински Дейвид Нивън¹, да я покани на среща. В кино „Одеон“ даваха филм с Дорис Дей и той си помисли, че може да й хареса, но бе готов да мине по-скоро през минно поле, отколкото да отиде при нея в този момент, когато приятелите му гледаха.