Читать «Соломоново решение» онлайн - страница 3

Джефри Арчър

Останаха слепи един за друг през всичките тези години, докато Сю не беше определена за отговорничка по съобщенията. На сутрешното събиране на учениците тя четеше какво предстои през този ден. В разговорите си момчетата я наричаха Началничката (странно защо, когато някоя жена бъде поставена на определен пост, често получава подобни прозвища, докато заеме ли мъж същото място, се говори за неговите качества на водач).

Сю завърши училище и Крис отново забрави за нея. Не последва стъпките й като отговорник по съобщенията сутрин, макар да завърши с успех образованието си. Беше участвал във втория отбор на гимназията по крикет, класира се пети в състезанията по бягане срещу гимназията на Гримсби и се представи съвсем прилично на годишните изпити.

Едва напуснал училище, Крис получи писмо от министерството на отбраната, в което му съобщаваха, че трябва да се яви в местното окръжие, аз да отслужи задължителната двугодишна военна служба, на която подлежаха всички момчета, навършили осемнайсет. Единственият избор, който му се позволяваше, бе между армията, флота или военновъздушните сили.

Той избра военновъздушните сили и за кратко си помечта да стане пилот на реактивен самолет. След медицинския преглед попълни необходимите формуляри и сержантът, който отговаряше за новобранците, му връчи безплатен железопътен билет до място, наречено Мейбълторп. На първо число следващия месец трябваше да се яви на портала.

През следващите три месеца заедно с още сто и двайсет младежи Крис мина курс по обща военна подготовка. Скоро научи, че от хиляда души един получава правото да бъде включен в пилотски курс. Очевидно той нямаше да е този един. В края на трите месеца му дадоха възможност да избира — да работи във войнишкия стол, в офицерската трапезария, в интендантството или в обслужването на полетите. Той пожела обслужване на полетите, но бе разпределен в интендантството.

Докато следващия понеделник докладваше, че се явява на своето назначение, се срещна за пореден път със Сю Смарт, или по-точно с ефрейтор Сю Смарт. За пореден път тя бе начело и раздаваше нареждания. В първия момент Крис не я позна в спретнатата синя униформа и прибраната почти изцяло под кепето коса. Тъкмо се наслаждаваше на добре оформените й крака, когато чу името си.

— Хаскинс, яви се при началника на склада. — Този глас не можеше да бъде забравен.

— Сю? — спонтанно възкликна той. Ефрейтор Смарт вдигна очи от бележника си и изгледа новобранеца, дръзнал да се обърне към нея на малко име. Лицето му й се стори познато, но не можеше да си спомни откъде.

— Крис Хаскинс — услужливо напомни той.

— А, да. Хаскинс — рече тя колебливо и после добави: — Яви се пред сержант Травис в складовете и той ще ти обясни задълженията ти.