Читать «Соломоново решение» онлайн - страница 5

Крис си взе обяд от плота — зеленчукова супа, наденица с пържени картофи и сладкиш с яйчен крем — и отнесе таблата в отсрещния край на залата, където седяха неговите колеги. Беше подхванал вече десерта си и коментираше с приятелите си шансовете на отбора на Гримсби да победи Блакпул, когато усети нечия ръка на рамото си. Вдигна очи и видя над себе си усмихнатото лице на Сю. Всички на масата млъкнаха. Крис се изчерви.

— Какво ще правиш в събота вечер? — попита тя. Лицето на Крис стана още по-червено. — Смятам да ходя на „Палавата Джейн“. Искаш ли да ме придружиш? — Младежът кимна онемял. — Да се срещнем в шест при портала. — Поредно кимване. Сю се усмихна. — Ще се видим тогава.

Крис извърна лице към приятелите си, които го гледаха с нямо възхищение.

Не помнеше много от филма, защото през по-голяма част от времето се мъчеше да събере смелост да обгърне раменете й с ръка. Не успя да го направи дори когато Хауард Кийл целуна Дорис Дей. Но по пътя към казармата Сю улови дланта му.

— Мислил ли си с какво ще се занимаваш, като се уволниш? — попита тя, докато се возеха в последния автобус към казармите.

— Вероятно ще отида да работя при баща ми в автобусния транспорт — отвърна Крис. — А ти?

— Когато отслужа три години в армията, ще трябва да реша дали да стана офицер, тогава ме чака кариера в Кралските военновъздушни сили.

— Надявам се, че ще се върнеш в Клийторп.

Крис и Сю Хаскинс се ожениха година по-късно в енорийската черква „Сейнт Ейдан“.

С наета за целта кола след церемонията младоженците се отправиха към Нюхейвън с намерението да прекарат медения си месец на португалското крайбрежие. След няколко дни в Алгарве² те останаха без пари. Крис настоя да се върнат в Клийторп, но си обещаха да посетят Албуфейра³ при първа възможност.

Двамата започнаха семейния си живот в квартира под наем — три стаи на приземния етаж в къща близнак на Джубилий Роуд. Бившите отговорници по раздаването на мляко не можеха да се преструват и всички виждаха колко са щастливи.

Крис започна работа като кондуктор в градската автобусна линия „Грийн Лайн“, а Сю записа курс в местна застрахователна фирма. Година по-късно тя роди Трейси и си остана у дома, за да се грижи за нея. Това стимулира Крис да работи още повече и го накара да се замисли за издигане в службата. Подтикван от време на време от Сю, започна да се готви за теста в компанията, който му даваше такава възможност. След четири години стана инспектор. С две думи, пред семейство Хаскинс се очертаваше нелошо бъдеще.

Една година Трейси поиска пони за Коледа и Крис трябваше да й обясни, че нямат градина. Направиха взаимен компромис и за седмия си рожден ден момиченцето получи подарък малко кученце лабрадор, което кръстиха Корп. Накратко казано, нищо не липсваше на семейство Хаскинс и вероятно нашата история щеше да свърши дотук, ако Крис не беше уволнен. Ето как се случи всичко.