Читать «Соломоново решение» онлайн - страница 2

Господин Роджърс се изправи за пореден път.

— Очаквате, че ще пусна клиентите ви под гаранция ли? — повдигна вежди съдията и преди младият му колега да се съвземе от изненадата, той отсече: — Разрешавам.

По време на неделния обяд Джаспър Грей разказа на жена си за неволите на господин и госпожа Хаскинс. Още преди съдията да стигне до доста мършавото парче агнешко в чинията си, Ванеса Грей предложи:

— Най-добре двамата да работят по един час обществен труд и след това може да постановиш на управата на пощите да им върне изцяло парите — с което показа, че не само мъжката част от населението се отличава със здрав разум. Ако трябва да сме честни, съдията отдаде дължимото на предложението и се съгласи, макар да уточни, че никога няма да успее да прокара подобна присъда.

— Но защо? — попита тя.

— Заради четирите паспорта.

За съдия Грей не беше никаква изненада, че в десет часа на следващата сутрин завари на подсъдимата скамейка прилежно седнали господин и госпожа Хаскинс. Те в крайна сметка не бяха престъпници.

Съдията вдигна глава, огледа ги и се опита да придаде сериозен израз на лицето си.

— Вие и двамата имате вина за извършените престъпления — кражба от пощенската станция и фалшифициране на четири паспорта. — Не си направи труд да добави определения като позорно, гнусно или срамно, тъй като сметна, че са неподходящи за случая. — Поради това нямам никакъв друг избор, освен да ви изпратя в затвора. Очевидно вие сте били инициатор на това престъпление — обърна се той към съпруга, — ето защо ви осъждам на три години затвор.

Крис Хастингс не успя да скрие изненадата си. Адвокатът им го беше предупредил, че не може да очаква по-малко от пет години. Едва се въздържа да не каже: „Благодаря, ваша милост.“

— Предполагам, че участието ви в този план не е нищо повече от проява на лоялност към съпруга ви — обърна се съдията към госпожа Хастингс. — Убедих се, че правите разлика между добро и зло, ето защо ще ви изпратя в затвора за една година.

— Ваша милост — възрази Крис Хастингс.

Съдията сбърчи чело за първи път. Не беше свикнал да го прекъсват, докато произнася присъда.

— Ако имате намерение да оспорвате присъдата ми…

— Ни най-малко, ваша милост — отново го прекъсна Хастингс, — само исках да попитам дали не е възможно да излежа присъдата и на съпругата си.

Съдия Грей беше толкова стъписан от молбата на подсъдимия, че не успя да измисли бърз отговор. Никой не му бе задавал до този момент подобен въпрос.

Удари с чукчето, изправи се и побърза да напусне залата. Разсилният извика зад гърба му:

— Станете.

Крис и Сю се запознаха на игрището на местното начално училище в Клийторп, малко градче на източното крайбрежие на Англия. Крис стоеше на опашката за полагащото му се мляко, отпускано от правителството за деца под шестнайсет години. Сю беше отговорничка по раздаването. Задачата й се състоеше в това да следи за реда. Никой от двамата не погледна другия, след като тя му подаде малката бутилка. Сю бе в по-горен клас от Крис, ето защо пътищата им се пресичаха единствено по време на раздаването на млякото. В края на годината Сю издържа успешно изпитите си и се записа в местната гимназия. Крис зае мястото й като отговорник по раздаването. На следващата година и той взе изпитите си и постъпи в гимназията на Клийторп.