Читать «Децата на нашите деца» онлайн - страница 86

— Но много хора са с нас. Само иди в провинцията, в малките градчета…

— Да, зная. Фермерите. Те ще са с нас естествено, но за колко време според теб? И какво съществено въздействие може да окаже мнението на фермерите? Ами влиятелните пастори в черквите в големите градове? Можеш ли да си представиш какво ще каже на пастството си, на вестниците и на света Ангъс Уиндзър? Той започна всичко това, но няма да одобри поведението на екзалтираните младежи, които мъкнат кръстове по улиците и се разпъват по площадите. Години наред съм се опитвал да изпълнявам дълга си с достойнство, а сега всичко се смъква до равнището на улични крясъци. И трябва да благодаря за това на теб.

— Е, не е много по-различно от фокусите, които използваше преди — възрази Макдонълд. — От доброто старо циркаджийство. От стария шоу-бизнес. Та нали построи кариерата си тъкмо върху това.

— Но с мярка.

— Не чак толкова. Шумни реклами, паради…

— Съвсем законна реклама — отвърна Билингс. — Честна реклама. Велика американска традиция. Грешката ти беше, че излезе на улицата. Ти не знаеш нищо за улицата. Изправил си се срещу специалистите в тази работа. Онези хлапета с миоцена знаят всичко за улицата. Били са там, те живеят там. Нанесли са ти два удара още преди да започнеш. Какво те кара да смяташ, че можеш да им съперничиш?

— Добре тогава, какво да направим? Край с улиците, казваш. Добре, зачеркваме улиците. Какво ни остава? Как да привлечем вниманието?

Джейк Билингс впи изцъклените си очи в стената, после каза:

— Не зная. — Чисто и просто не зная. Струва ми се, че каквото и да направим, няма да има значение. Мисля, че това къркорене, което чуваш, е от нашия кръстоносен поход, който потъва в канала.

43.

Стана заради кучето. Беше пил цял ден. Планинският път бе тесен и лъкатушещ и ужасно ядосан от случилото се с него, Бентли шофираше по-бързо, отколкото би трябвало. След часове търсене най-после беше открил лагера — съвсем временен лагер, както изглеждаше, без педантичния ред на обичайния военен лагер, просто място за отдих в гъстата гора край някакъв поток. Обзет от чувство за изпълнен дълг и възнаградено упорство, той провеси фотоапаратите на шията си, закрачи към най-близката палатка и почти бе стигнал до нея, когато се появи полковникът и го спря.

— Кой сте вие, по дяволите? — попита го той. — И къде си мислите, че отивате?

— Аз съм от „Глобъл Нюз“ — отвърна Бентли. — И съм тук, за да снимам преследването на чудовището. Казах на редактора, че не си струва времето, но той не се съгласи с мен и не ми е работа да му противореча, където и да ме прати, затова действайте, преследвайте чудовището, за да мога да направя няколко снимки.

— Тук е забранено за вас, господине — каза полковникът. — Категорично забранено. Не зная как сте стигнали чак дотук. Някой не се ли опита да ви спре?