Читать «Децата на нашите деца» онлайн - страница 88

Не можеше да е сигурен.

Обърна се и колкото можеше по-бързо закуцука по пътя. Имаше само един начин да разбере. Трябваше да намери телефон, някак си да намери кола. Трябваше да се върне във Вашингтон.

44.

— Осъществихме три контакта с чудовищата — каза Сандбърг. — Без резултат. Никой не е успял да стреля срещу тях. Те изчезват и толкова.

— Искаш да кажеш, че се скриват? — попита Торнтън Уилямс.

— Не, не искам да кажа това — отвърна министърът на отбраната. — Просто ги няма, това е всичко. Хората, които са ги видели, се кълнат, че изобщо не са помръдвали. Били са там и после ги нямало. Всеки от тях, без да знае за съобщенията на другите, е съвсем сигурен в това. Един може да греши, възможно е да грешат и двама. Струва ми се обаче, че не е вероятно и тримата да допускат една и съща грешка.

— Имаш ли някаква теория, някаква идея какво става?

— Не — призна Сандбърг. — Трябва да са развили нова защитна адаптация. Както вече сигурно сте разбрали, тези същества притежават невероятна способност за самосъхранение. Знаят как да оцеляват. Заради благото на вида си не могат да поемат никакъв риск. Предполагам, че ако са притиснати в ъгъла, ще се бият, но само ако са притиснати в ъгъла и нямат възможност да-се измъкнат. Очевидно в новата ситуация са придобили нова способност. Разговаряхме с доктор Айзък Улф, биологът на бегълците, който навярно знае за чудовищата повече от всеки друг. Той никога не е чувал за тази работа с изчезването. Предполага, само предполага, че може да е способност, присъща единствено на малките чудовища. Някакъв защитен механизъм. В бъдещето може да не са го забелязали, защото хората там не са имали възможност да наблюдават малки индивиди — били са прекалено заети да се бият с възрастните.

— Как върви изпращането на хора в района? — попита президентът.

— Нямам точни цифри — отвърна Сандбърг. — Но действаме с пълна скорост. Лагерите на бегълците образуваха свои собствени ръководства и това донякъде ни облекчава, освобождава част от войските. Министерствата на земеделието и социалните грижи се заеха с транспортирането на храни в лагерите и това също освобождава военен персонал. Очакваме първите транспортни самолети от чужбина да започнат да пристигат довечера и тогава ще разполагаме с още повече хора.

— Тази сутрин дойде Морозов — каза Уилямс. — Предложи ни да ни осигурят военни части. Всъщност дори настоя. Ние, разбира се, отхвърлихме предложението. Но в това наистина има смисъл. Не трябва ли да поискаме помощ от Канада, навярно от Мексико, а може би и от Великобритания, Франция, Германия и други наши приятели?

— Сигурно бихме могли да използваме техни сили отвърна Сандбърг. — Бих искал да разговарям с членовете на Съвета на началник-щабовете и да видя какво е тяхното мнение. В момента не сме в състояние да пратим значителни части нито на север, нито на юг да речем в Джорджия и в северната част на щата Ню Йорк. Трябва да се помъчим да ограничим разпространението на чудовищата, ако изобщо се разпространяват, а предполагам, че намерението им е тъкмо такова. Ако успеем да ги задържим, ще се справим с тях.