Читать «Децата на нашите деца» онлайн - страница 84

Клепачите му се затвориха и той с усилие ги отвори. Довечера трябваше да поспи — трябваше да намери време да поспи.

Може би Джуди бе права. Трябваше просто да стане и да се махне. Макар че, съвсем честно, все пак оставаше въпросът от какво се беше махнала Джуди. Липсваше му — бе си заминала само преди час-два и вече му липсваше. Внезапно той осъзна, че му е липсвала през целия ден. Дори когато все още беше тук. Бе започнала да му липсва още откакто разбра, че ще си замине. Може би трябваше още един път да я помоли да остане, но нямаше време и не знаеше как да го направи — поне как да го направи изискано, а човек или прави нещата изискано, или изобщо не ги прави. Най-вероятно беше разбирал, че тя няма да го послуша. Той вдигна слушалката.

— Ким, още ли си там? Трябва да се срещна с президента. Много е спешно. Трябва да ме пуснеш при първа възможност.

— Може да мине доста време, Стив — отвърна тя. — Има заседание на кабинета.

41.

— Държах го на мушка и после го нямаше — каза на полковник Юджийн Доусън сержант Гордън Феърфилд Кларк. — Изчезна. Изпари се. Сигурен съм, че не помръдна. Видях го да се движи преди да спре. Приличаше на мъгла. Като в анимационен филм. Когато изчезна, беше друго. Когато го държах на мушка, не мърдаше.

Нямаше мъгла.

— Привидяло ти се е сержант — отвърна полковникът.

— Не мисля така, сър. Добре се бях скрил. Не мърдах. Преместих цевта на гранатомета само с няколко сантиметра. Това беше всичко.

— Тогава някой от хората ти.

— Сър, лично съм обучил всички тези мъже. Никой не може да ги види, нито да ги чуе.

— Видяло е нещо. Или е чуло нещо. Усетило е някаква опасност и е изчезнало. Сигурен ли си за това изчезване, сержант?

— Сигурен съм, господин полковник.

Доусън седеше на един повален дънер. Наведе се, вдигна от земята една вейка и започна да я чупи на парченца. Кларк стоеше приклекнал отстрани и се подпираше на гранатомета.

— Сержант — каза Доусън, — не зная какво ще правим с всичко това, по дяволите. Не зная какво ще прави армията. Ти откриваш едно от онези същества и то изчезва преди да успееш да го убиеш. Можем да се справим с тях. Сигурен съм. Ще успеем да се справим с тях, даже когато станат големи, силни и коварни, както твърдят хората от бъдещето. Имаме артилерия. Имаме достатъчно мощни оръжия. Ако се съберат и излязат срещу нас, ще успеем да ги разбием. Имаме повече оръжие от хората от бъдещето и можем да се справим с тази работа. Но не и когато се крият от нас, не и в такива местности. Можем да изравним с бомби участък от десет хиляди акра и да унищожим само едно от тях. Бог знае какво още ще убием, включително хора. Нямаме време и сили да евакуираме хората, за да сме в състояние да бомбардираме района. Трябва да открием и унищожим тези чудовища едно по едно…