Читать «Децата на нашите деца» онлайн - страница 85

— Но дори когато ги открием, сър…

— Да, зная. Но да речем, че имаме късмет. Да речем, че от време на време спипваме по едно от тях. Пак ще останат стотици и след седмица, след месец ще се излюпят хиляди. А през това време първите ще растат и ще стават по-гадни. И докато ги търсим, те ще унищожават градове, военни лагери…

— Сър — каза сержант Кларк, — това е по-лошо, отколкото беше във Виетнам. А във Виетнам беше ужасно.

— Досега не сме били побеждавани — отвърна полковникът и стана. — Никога. Но трябва да открием как да го направим. И цялата огнева мощ на света, и най-модерните оръжия на света са напълно безполезни, докато не открием нещо, срещу което да ги насочим, и то да остане под прицел, докато натиснем спусъка.

Сержантът скочи, вдигна гранатомета и каза:

— Е, хайде тогава отново на работа.

— Виждал ли си наоколо един фотограф?

— Фотограф ли? — попита сержантът. — Какъв фотограф? Не съм виждал никакъв фотограф.

— Каза, че името му било Прайс. От някаква информационна агенция. Мотаеше се наоколо. Пратих го да върви по дяволите.

— Ако попадна на него — отвърна сержантът, — ще му духна под опашката.

42.

Джейк Билингс се съвещаваше с Рей Макдонълд, някога негов мениджър по връзките с обществеността, който преди дванайсет часа беше назначен за оперативен ръководител на кръстоносния поход.

— Наистина смятам, че тази работа с разпятието няма да помогне на каузата ни, Рей — каза преподобният Билингс, — Струва ми се доста грубо и може да рикошира срещу нас. Както пише за опита във Вашингтон един от вестниците…

— Искаш да кажеш, че информацията вече се е появила в печата? Не очаквах толкова бърза реакция.

— Реакцията е отрицателна — с малко необичайна разпаленост отвърна Билингс. — Уводната статия го нарича евтин трик и детинщина. Оказва се, че ръцете на младежа са били прикрепени за кръста с ремъци — не с гвоздеи, а с ремъци! Тонът на цялата статия, разбира се, е шеговит, но въпреки това…

— Но те грешат — прекъсна го Макдоналд.

— Искаш да кажеш, че си използвал гвоздеи?

— Не, не искам да кажа това. Искам да кажа, че тази работа се е правела с ремъци. Римляните не са използвали гвоздеи.

— Опитваш се да ми кажеш, че евангелията грешат, така ли?

— Не, не се опитвам да ти кажа такова нещо. Казвам само, че обикновено — подчертавам, обикновено, навярно не винаги — ръцете са били завързвани, не заковавани. Направихме проверка и…

— Проверката ви не ме интересува — ледено отсече Билингс. — Интересува ме фактът, че си дал на някакъв гаден автор на уводни статии повод да си прави майтап с нас. И дори това да не се беше случило, струва ми се, че цялата ти идея смърди. Ти не се посъветва с мен. Защо не се посъветва с мен?

— Беше зает, Джейк. Каза ми да направя, каквото мога. Каза ми, че аз съм човекът, който може да измисли нещо, и ето, измислих това.

— Нали знаеш, че ми се беше обадил Стив Уилсън каза Билингс. — Направи ме на нищо. Няма съмнение, че официален Вашингтон — поне Белият дом — е твърдо против нас. Когато разбере за това, Уилсън ще ни обяви за търсачи на сензации. На брифинга си днес следобед той презрително ни подмина. Това беше преди онази тъпа, работа с разпятието. Следващия път ще ни направи на пух и прах.