Читать «Децата на нашите деца» онлайн - страница 65

— Няма нищо — каза Блак. — Щом е за президента.

— За него е — потвърди Уилсън.

— Добре — рече Блак. — Какъв е проблемът?

— Господин Гейл има дипломатическо куфарче. Няма да ти кажа какво има вътре. Самият ти не би искал да знаеш. Но е важно. И искам то да остане при него — при него и при никой друг. Докато не решим какво да правим.

— Това може да се уреди. Мислиш ли, че непременно трябва да сме двама?

— Струва ми се, че така ще е по-добре.

— Няма проблем — отвърна Блак. — Нали мога да използвам телефона ти?

32.

Когато Инък Рейвън седна пред пишещата машина, небето на изток изсветляваше. През прозореца се виждаха зелените хълмове на Вирджиния, сред дърветата и шубраците започваха да цвъртят ранобудни птици.

Той вдигна пръсти над клавишите и започна да пише, без да спира, за да мисли. От много години имаше правило да премисля всичко преди да седне пред машината, да прехвърля въпроса през ума си, да редактира текста и да го подготви така, че на читателите на рубриката му да не им се налага да търсят смисъла му. Смисълът трябваше да е съвсем ясен, логиката непоклатима.

Днес светът може би се изправя пред най-сериозната си криза. Странно е, че тя не идва по обичайните пътища, които сме свикнали да свързваме с кризите. Макар че, ако се замисли човек, става ясно, че тя е аналогична на отдавна позната ни ситуация — свръхнаселеността и произтичащите от нея икономически проблеми. До неделя сутринта обаче никой нормален човек не би могъл да си представи, че този проблем, от който се страхувахме и за който ни предупреждаваха от толкова отдавна, ще се стовари отгоре ни само за една нощ.

Сега сме изправени пред ситуация, която трябва да се реши, при това не с внимателно и дълго обмисляне, а за броени дни. Жестоката истина е, че сме в състояние да изхранваме хората, потърсили помощ при нас, само за ограничен период. Самите, те искрено признават, че съзнават проблемите, които ще предизвика идването им и че са ни донесли необходимите ни познания и техника, за да ги решим. Остава ни само незабавно да ги използваме. За тази цел е необходимо съдействието на всеки един от нас. Този израз не е използван лекомислено, нито като политическо увещание, а съвсем лично. Всеки един от нас, всички ние.

От повечето от нас се изисква търпимост, готовност да понесем някои жертви, да се примирим с някои неудобства. Това може да означава, че ще има по-малко и не толкова качествена храна. Възможно е да се наложи да изчакаме за доставката на новия ни автомобил. Може би няма да успеем да си купим нова косачка, когато старата се повреди. Икономическата енергия, която при нормални обстоятелства би била насочена към производство и разпространение на стоки и услуги, трябва да бъде насочена не само към изпращане на нашите потомци още по-назад в миналото, но и към осигуряване на оборудването, инструментите и провизиите, които ще им трябват, за да построят жизнеспособна цивилизация. Възможно е да се наложи Детройт да произвежда плугове и други оръдия вместо автомобили. Може би ще трябва да ограничим потреблението на храни — доброволно или с правителствено постановление. Колкото и разумно да постъпи президентът Хендерсън като обяви временно преустановяване на бизнеса и замразяване на цените и заплатите, може да се допусне, че трябваше да направи още една крачка и да издаде строга забрана за презапасяване. Макар че не можем да си позволим бюрократично да реагираме на притискащите ни събития, изглежда, незабавно трябва да се предприемат действия за стриктно разпределение на храната и другите стоки от първа необходимост. Съвсем ясно е, че поради политически причини господин Хендерсън може би не е искал да го направи. Но нашето оцеляване зависи именно от такива непопулярни мерки.