Читать «Децата на нашите деца» онлайн - страница 22

— Искаме да се върнем достатъчно назад във времето, така че да не въздействаме върху появата на човечеството. Навярно няма да останем тук толкова дълго. Според нашите историци, при достигнатото технологично развитие, на човека му остава не повече от един милион години на земята, а навярно и по-малко. След милион години, след много по-малко от милион години, всички ние няма да сме тук. В момента, искам да кажа, ако бяхме в собственото си време и ни бяха оставили на мира, от създаването на истински космически кораб щяха да ни делят само няколко века. След още няколко хиляди години ще сме в състояние да пътуваме в далечния космос и навярно ще изоставим земята. Щом е в състояние да напусне планетата, човекът вероятно ще го направи. След милион години със сигурност вече няма да го има.

— Но идването ви тук ще окаже въздействие — отбеляза Уилямс. — Вие ще използвате полезни изкопаеми. Ще използвате въглища и желязо, нефт и газ. Ще…

— Малко желязо. Не чак толкова, че да има някакво отражение. В нашето настояще беше останало толкова оскъдно количество, че се научихме да сме извънредно пестеливи. И абсолютно никакво гориво.

— Ще ви трябва енергия.

— Имаме термоядрена енергия — поясни Гейл. — Икономиката ни ще е огромен шок за вас. Сега правим нещата така, че да са трайни. Не за десетина-двайсет години, а за векове. Остаряването на продуктите вече не е фактор в нашата икономика. В резултат производството ни през 2498 година възлиза на по-малко от един процент от вашето.

— Това не е възможно — каза Сандбърг.

— Според вашите стандарти навярно е така — призна Гейл. — Но не и според нашите. Трябваше да променим начина си на живот. Просто нямахме друг избор. Вековете на прекомерно използване на полезните изкопаеми ни докараха до изключителна бедност. Трябваше да се справяме с онова, което ни беше останало. Трябваше да открием начини да се справяме.

— Ако е вярно, че човечеството ще остане на земята още не повече от един милион години — каза президентът, — не разбирам защо трябва да се връщате двайсет милиона години назад в миналото. Бихте могли да се върнете само пет и няма да има никакви проблеми.

Гейл поклати глава.

— Ще сме прекалено близо до предшествениците на човечеството. Наистина, такъв, какъвто го познаваме, човекът се е появил преди не повече от два милиона години, но появата на първите примати е датирана преди около седемдесет милиона години. Ние, разбира се, ще се сблъскаме с тях, но въздействието няма да е голямо и просто не е възможно да го избегнем, защото това би означавало да се върнем в епохата на динозаврите, а това време не е подходящо за нас. Не само заради динозаврите, но и заради много други неща. Критичният период за човечеството, появата на предшествениците на австралопитека, не може да е бил по-късно от преди петнайсет милиона години. Няма как да сме сигурни в тези цифри. Повечето от нашите антрополози са на мнение, че ще е достатъчно, ако се върнем само десет милиона години в миналото. Но искаме да сме сигурни. И нямаме основания да не отидем по-назад във времето. Затова се спряхме на двайсет милиона години. Има и още нещо. Искаме да оставим достатъчно място за вас. Дъглас скочи на крака и извика: