Читать «Децата на нашите деца» онлайн - страница 21

— Колкото и да съм благоразположен към вас — каза министърът на външните работи, — колкото и да вярвам на думите ви, като оставим настрани естествения скептицизъм, аз съм извънредно озадачен. Онова, което се случва в момента, ще бъде документирано. Логично е да се е превърнало в част от историята, която вие четете в бъдещето. Значи още преди да сте започнали, вие сте знаели какъв ще е резултатът. Трябва да сте го знаели.

— Не — отвърна Гейл. — Не го знаехме. В нашата история нямаше нищо такова. Колкото и странно да ви звучи, всичко това все още не се беше случило…

— Но се е случило — възрази Сандбърг. — Трябва да се е случило.

— Навлизате в област — каза Гейл, — от която нямам никаква представа, във философски и физични концепции, странно преплетени помежду си и, що се отнася до мен, неподлежащи на разбиране. Нашите учени много мислиха по въпроса. Отначало се питахме дали имаме право да променяме историята, да се върнем в миналото и да предизвикаме появата на фактори, които ще променят хода на събитията. Чудехме се какви ще са последствията от тази промяна и какво ще се случи с вече съществуващата ни история. Но сега учените ни твърдят, че това няма да има абсолютно никакво отражение върху нея. Ясно ми е, че сигурно ви звучи невероятно, и признавам, че самият аз не разбирам напълно всички фактори. Човешката раса вече е извървяла този път и това, което се случва сега, не се е случило тогава. Хората са стигнали до нашето време и се появиха извънземните нашественици. Сега ние пристигаме тук, за да избягаме от тях, това събитие се случва, историята е променена и отсега нататък нищо няма да е съвсем същото. Историята е променена, но не нашата история, не историята, довела до момента, в който избягахме. Променена е вашата история. Нашите действия ви повеждат по нов път във времето. Не сме сигурни дали извънземните ще атакуват и по този нов път, но всичко сочи, че ще…

— Това са абсолютни глупости — безизразно го прекъсна Дъглас.

— Повярвайте ми — каза Гейл, — не е така. Хората, които разработиха тази теория, които я измислиха, са достойни и прочути учени.

— В момента не сме в състояние да решим въпроса намеси се президентът. — След като всичко е свършено, спокойно можем да отложим този разговор за друг ден. В края на краищата, стореното — сторено и трябва да се примирим с него. Но има още нещо, което ме озадачава.

— Моля, кажете го, сър — рече Гейл.

— Защо се връщате двайсет милиона години назад? Защо толкова много?