Читать «Децата на нашите деца» онлайн - страница 20

— И очаквате да ви дадем всичко, от което се нуждаете, така ли?

— Райли — тихо каза президентът, — струва ми се, че си малко коравосърдечен. Не сме се стремили, нито пък сме очаквали такова положение, но трябва да се справим с него колкото е възможно по-човечно и по-разумно. Като нация, ние сме помагали и продължаваме да помагаме на други, не толкова облагодетелствани народи. Това е въпрос на външна политика, разбира се, но протегнатата за помощ ръка е и стара американска традиция. Предполагам, че тези хора, които пристигат през тунелите на наша територия, са американци, представители на собствения ни народ, наши собствени потомци и ми се струва, че не би трябвало да ги разочароваме, а да сторим за тях същото, каквото сме правили и за други.

— Ако това изобщо е вярно — отбеляза министърът на правосъдието.

— Това вече ще трябва да проверим — съгласи се президентът. — Предполагам, че господин Гейл не очаква да приемем думите му на вяра. Но има нещо друго, господин Гейл, което ме безпокои повече. Казвате, че планът ви е да се върнете в епохата, в която се е появила тревата. На сляпо ли възнамерявате да отидете там? Какво ще се случи, ако пристигнете в миоцена и откриете, че палеонтолозите са допуснали грешка или че има други обстоятелства, които затрудняват заселването ви там?

— Тук дойдохме на сляпо, разбира се — призна Гейл. — Но това беше различно. Разполагахме с много сериозни исторически доказателства. Знаехме какво ще заварим. Когато работи с периоди от милиони години, човек не може да е толкова сигурен. Все пак смятаме, че сме разработили доста добър план. Нашите физици и други учени са създали поне на теория средства за комуникация през времеви тунел. Надяваме се, че ще сме в състояние да пратим разузнавателна група, която да проучи положението и да ни докладва. Едно от нещата, които не ви обясних, е, че на сегашния си етап на развитие ние сме в състояние да пътуваме през времето само еднопосочно. Можем да се върнем в миналото, но не и да отидем в бъдещето. Затова, ако пратим разузнавателна група и тя открие, че условията не са подходящи, хората няма да имат друга възможност, освен да останат там. Най-много се страхуваме, че може да ни се наложи да пренастроим посоката на тунелите и да пратим, а следователно и да изоставим, няколко разузнавателни групи. Надяваме се, че няма да стане така, разбира се, но такава вероятност съществува и ако се наложи, няма да се поколебаем да го направим. Ние сме напълно готови за такава ситуация, господа. Оставили сме хора във вашето бъдеще да пазят входовете на тунелите. Те не очакват да минат през тях, макар отлично да съзнават, че ще настъпи момент, в който ще се наложи да бъде унищожен всеки тунел и че те, както и всички останали, които не са успели да стигнат дотук, ще трябва да посрещнат смъртта си. Не ви казвам това, за да предизвикам съчувствието ви, а само за да ви уверя, че сме готови да посрещнем всякакви опасности. Няма да искаме от вас повече, отколкото решите да ни дадете. Разбира се, ще ви бъдем признателни за всичко, което направите.