Читать «Децата на нашите деца» онлайн - страница 23

— За нас!?

Президентът вдигна ръка.

— Почакай малко, Райли. Нека чуем всичко.

— Логично е — продължи Гейл. — Поне според нас. Помислете си — само след петстотин години предстои нашествие от далечния космос. Да, зная, това може и да не се случи заради втория път във времето, по който ви отклонява пристигането ни. Нашите учени обаче смятат и са почти сигурни, че това ще се случи. Защо тогава да стоите бездейни и да се сблъскате с тази възможност? Защо да не се върнете заедно с нас? Имате на разположение петстотин години. Можете да ги, използвате. Можете да се върнете в миналото, при това не припряно като нас, а в продължение на години. Защо да не поставите ново начало за човешката раса? Нови земи.

— Това е пълна лудост! — извика Дъглас. — Ако си тръгнем ние, вашите предци, вие изобщо нямаше да сте там и…

— Забравяш онова, което ни обясни господин Гейл прекъсна го Уилямс. — За различните пътища във времето.

Дъглас седна и каза.

— Аз си измивам ръцете. Не искам да имам нищо общо с това.

— Не можем да се върнем заедно с вас — рече Сандбърг. — Прекалено много сме и…

— Не заедно с нас. Като нас. Заедно наистина ще сме прекалено много. В момента вие сте прекалено-много. Ето ви възможност, ако решите да я използвате, да ограничите населението си до по-приемлив брой. Ние се връщаме двайсет милиона години в миналото. Половината от вас се връщат деветнайсет милиона, другата половина осемнайсет милиона години. Всяка група ще е отделена от другата с един милион години. Няма да си пречим.

— Има една пречка — каза Уилямс. — Ние няма да сме като вас. Ще окажем ужасно въздействие върху човечеството. Ще изразходваме въглищата, желязото…

— Не — прекъсна го Гейл. — Не и ако приемете нашата философия, нашите възгледи, нашите технологии…

— И ще ни дадете всичко това? Ядрената енергия…

— Ако се върнете в миналото — каза Гейл, — дори ще настояваме да ги приемете.

Президентът се изправи.

— Струва ми се — каза той, — че стигнахме до момент, в който трябва да прекъснем. Трябва да се направят много неща. Господин Гейл, благодарим ви, че дойдохте при нас и доведохте прелестната си дъщеря. Чудя се дали по-късно ще имаме възможност да продължим разговора си.

— Със сигурност — отвърна Гейл. — За мен ще е удоволствие. Трябва да разговаряте и с други от нас, мъже и жени, които знаят много повече от мен за различни страни на положението.

— Бихте ли се съгласили да останете с дъщеря си като мои гости? — попита президентът. — Ще ми бъде много приятно.

Алис Гейл радостно плесна с ръце.

— Искате да кажете тук, в Белия дом?

Президентът се усмихна.

— Да, скъпа моя, в Белия дом. Много ще се радваме да ни погостувате.

— Извинете я — каза баща й. — По случайност Белият дом е обект на специалните й интереси. Тя го изучаваше, прочете за него всичко, което успя да открие. За историята и архитектурата му, изобщо за всичко.