Читать «Играчът на лотария» онлайн - страница 99

— Мисля, че Елиз също трябва да научи, преди слуховете да са плъзнали — предложи Елвира. — Ако искате, аз ще отида до вилата й и ще поговоря с нея.

— Не и без мен — сопна се Скот и после добави с насилена усмивка: — Добре, Елвира. Можеш да дойдеш с нас при вдовицата на Хейуърд.

Мин и Хелмут изтичаха до горе да се преоблекат в екипи за джогинг и после тържествената процесия напусна главната къща. Уили предпочете да отиде в собствената си вила.

— Само ще преча — измърмори той.

Докато вървяха по извиващата се пътечка към вилата на Надин, току се разминаваха с натоварени с подноси със закуска камериерки. Елвира усещаше любопитните им погледи.

Както се оказа, медицинските услуги на Хелмут наистина бяха необходими. Когато пристигнаха, Надин беше в дневната. Имаше вид на човек, който не е мигвал цяла нощ. Елвира веднага забеляза, че халатът й беше облечен наопаки. Трябва да е била в истинска паника, когато го е слагала, помисли си тя. Защо ли?

Прасковеният тен на Надин доби пепеляв оттенък, когато ги видя.

— Какво има? Нещо с Боби ли се е случило?

Значи това беше, помисли си Елвира. Боби е изчезнал и тя не знае къде е отишъл. Видя как Мин и Хелмут застанаха закрилнически до Надин, докато Скот я уведомяваше, че съпругът й е станал жертва на ужасно престъпление.

Надин не каза нищо. Само въздъхна и се свлече на пода. Беше припаднала.

— Ако Надин бе разстроена, то трябваше да видиш Боби — разправяше Елвира на Уили час по-късно. — Дойде, докато Хелмут се опитваше да помогне на майка му да се съвземе, и, предполагам, си помисли, че е мъртва. Беше плакал, личеше си. Бутна Хелмут настрана и непрекъснато повтаряше: „Мамо, аз съм виновен, съжалявам. Съжалявам“.

— Какво имаше по-точно предвид — че съжалява за застрахователната сума, или че се бяха карали? — попита Уили.

— Това се опитвам да разбера и аз. Когато Надин се съвзе и Хелмут й даде успокоително и я сложи да си легне, Скот разговаря с Боби. Но той каза само, че не могъл да спи и излязъл да потича. След това заяви, че нямало повече да си отвори устата, докато не си намерел адвокат.

Уили леко подсвирна.

— Това не ми прилича на приказки на невинен човек.

Елвира кимна неохотно.

— Очевидно не е лошо момче, Уили, и наистина обича майка си, но смятам, че не е от хората, които обмислят нещата добре. Искам да кажа, и това хич не ми е приятно, според мен той е в състояние да реши, че ако Котър Хейуърд бъде премахнат, на майка му никога няма да й се наложи да обяви за кражбата на бижутата.

Уили й подаде чаша кафе.

— Не си яла нищо. Камериерката остави термос и ето това, което би трябвало да е кифла. Но ще ти трябва лупа, за да я видиш в чинията.

— Деветстотин калории на ден, скъпи. Затова хората изглеждат толкова добре, когато си тръгват оттук. — Елвира изяде кифлата на една хапка. — Знаеш ли обаче какво е интересното? Когато отидохме да съобщим на Елиз за бившия й съпруг, тя изпадна в истерия.

— Мислех си, че не може да го търпи.

— Както и аз. И вероятно е така. Но е знаела, че Котър Хейуърд толкова се страхува от смъртта, та никога не би направил завещание. Няма деца, което това означава, че…