Читать «Играчът на лотария» онлайн - страница 8

Отправяше критични забележки към всички ни, спомни си Елвира. Попита ме дали ми липсва почистването по домовете. Упрекна ме, че Браян би трябвало да се научи да се облича изискано, и се изненадвала как при нашите доходи все още не сме му помогнали. Но истински се нахвърли върху онази сладка Еми Лейкър, когато тя се обади, че Браян имал да мисли за по-важни неща от гардероба си.

По пътя за дома Елвира и Уили тържествено се бяха съгласили, че каквато и зрелост да показваше Браян като драматург, имаше още много да се учи, щом не виждаше каква опърничава жена е Фиона.

— Ще ми се да го видя заедно с Еми Лейкър — беше заявил Уили. — Ако не си бе загубил ума, щеше да разбере, че е луда по него. А и тази Фиона не е вчерашна. Сигурно е поне с осем години по-възрастна от Браян.

Настойчиво иззвъняване на външната врата върна Елвира към реалността. Света богородице, помисли си тя, това трябва да е полицията. Искаше ми се да бях имала възможността да поговоря с Браян.

Следващите часове минаха като насън. Когато мозъкът й малко се проясни, Елвира успя да различи отделните представители на закона, които шареха из апартамента. В първата група бяха униформените полицаи. След тях идваха детективите, фотографите, съдебният медик. Тя и Уили седяха мълчаливо един до друг и ги наблюдаваха.

Дойдоха представители и на „Сентръл парк Саут Тауърз Офис“.

— Надяваме се, че няма да се дава ненужна гласност — започна председателят на жилищния район. — Това няма да помогне на никого.

Основните им показания бяха взети от първите две ченгета. В три сутринта вратата на спалнята се отвори.

— Не гледай, скъпа — предупреди я Уили.

Но Елвира не можеше да отмести поглед от носилката на колелца, която двама санитари със сериозни лица изкараха оттам. Поне тялото на Фиона Уинтърс беше покрито. Нека Бог й даде покой, помоли се Елвира, като си представи отново разрошената руса коса и нацупените устни. Тя определено не беше приятна личност, помисли си Елвира, но все пак не заслужаваше да бъде убита.

Срещу тях седна дългокрак мъж на около четиридесет, който се представи като детектив Руни.

— Чел съм статиите ви в „Глоуб“, мисис Миън — обърна се той към Елвира, — и много ми харесват.

Уили се усмихна доволно, но Елвира не се остави да бъде залъгана. Знаеше, че детектив Руни я ласкае, за да я накара да му се довери. Мозъкът й трескаво работеше, опитвайки се да открие начин да спаси Браян. Автоматично се пресегна и включи касетофона в брошката си слънце. Искаше да има възможността отново да изслуша всичко казано по-късно.

Детектив Руни погледна бележките си.

— Според показанията ви току-що сте се завърнали от задгранична ваканция и сте пристигнали тук около десет часа вечерта. Открили сте жертвата, Фиона Уинтърс, малко след това. Познавате мис Уинтърс, защото тя е изпълнявала главната роля в пиесата на племенника ви Браян Маккормак.

Елвира кимна. Забеляза, че Уили се готвеше да заговори, и сложи предупредително длан на ръката му.