Читать «Играчът на лотария» онлайн - страница 31

— Е, вярваш ли на Синтия? — попита Уили. — Знаеш, че ужасно много от престъпниците не могат да приемат онова, което са извършили, и наистина започват да вярват на лъжите си или поне правят опити да ги потвърдят. Може да търси тази изчезнала свидетелка само за да се опита да убеди хората в невинността си, независимо че е излежала присъдата си. Искам да кажа, защо, за бога, Нед Крейтън ще лъже за всичко това?

— Не знам — отвърна Елвира и поклати глава. — Но можеш да си сигурен, че някой лъже, и бих заложила и последния си долар, че този някой не е Синтия. Ако бях на нейно място, бих се заела да разбера какво е накарало Крейтън да излъже и какво е спечелил от това.

При тези думи Елвира насочи вниманието си към супата и не проговори, докато не я изяде.

— Божичко, биваше си я. Страхотна ваканция ще си прекараме, Уили. И не е ли прекрасно, че наехме точно вилата до Синтия, за да мога да й помогна да измие петното от името си?

Единственият отговор на Уили бе изтракването на лъжицата и дълбоката въздишка.

Дългият и спокоен нощен сън, както и последвалата утринна разходка бяха започнали да разсейват емоционалната парализа, обхванала Синтия от момента преди дванадесет години, когато бе чула съдебните заседатели да произнасят присъдата: Виновна. Сега, докато взимаше душ и се обличаше, тя си даде сметка — изминалите години са били кошмар, в който бе оцеляла само благодарение на това, че бе замразила емоциите си. Беше образцова затворничка, затвори се в себе си и не завързваше приятелства. Беше се записала във всички възможни курсове, предлагани в затвора. От работничка в пералнята и в кухнята се беше издигнала до библиотекарка и помощник-учител в класа по рисуване. А след известно време, когато най-сетне бе приела ужасната реалност на случилото се, започна и да рисува. Лицето на жената на паркинга. Заведението за хамбургери. Лодката на Нед. Всеки детайл, който можеше да изстиска от паметта си. Когато свърши, имаше рисунки на заведения за хамбургери, каквито можеха да се видят навсякъде из Съединените щати, на лодка, която приличаше на всички подобни от онази година. Жената беше малко по-индивидуализирана, но не много. Срещата им бе траяла броени секунди. Но жената беше единствената й надежда.