Читать «Играчът на лотария» онлайн - страница 30

Уили остави лъжицата си.

— Значи ето го мотива ти, а?

— Това твърди прокурорът — че Синтия искала да получи парите веднага. Някакъв мъж на име Нед Крейтън случайно се отбил да посети Ричардс и дочул разговора им. Синтия очевидно го познавала слабо от времето, когато заедно с майка й живеели с Ричардс в Кейп Код. Така че Крейтън поканил Синтия да вечеря с него и Стюарт я подтикнал да приеме.

Според показанията й двамата с Крейтън са вечеряли в „Кептънс Тейбъл“ в Хаянис и после той предложил да се поразходят с лодката му, която била закотвена на едно частно пристанище. Тя твърди, че се намирали близо до Нантъкет Саунд, когато лодката се развалила. Нищо не работело, дори радиото. Останали там почти до единадесет, когато той най-сетне успял да запали мотора. Очевидно са яли само салата, защото след като стигнали брега, тя го помолила да се отбият да хапнат по един хамбургер.

По думите й Крейтън не се зарадвал особено, задето се наложило да спрат по пътя за дома, макар накрая да отбил до едно заведение за хамбургери близо до Котюит. Синтия настоява, че не била ходила в Кейп Код от дете и не познавала областта особено добре, така че не била сигурна точно къде са спрели. Както и да е, Крейтън й казал да изчака в колата, а той щял да отиде да купи хамбургера. Единственото, което си спомня от това място, е силната рок музика и множеството тийнейджъри. После пристигнала някаква жена и паркирала до колата им, а когато отворила вратата, я блъснала в колата на Крейтън. — Елвира подаде на Уили една изрезка. — Именно тази жена е свидетелката, която никой не успял да открие.

Докато Елвира ядеше разсеяно от супата, Уили прегледа изрезката от вестника. Жената се извинила и огледала колата на Нед за драскотини. След като не открила такива, тя се запътила към заведението за хамбургери. По думите на Синтия жената била в средата или в края на четиридесетте години, ниска и набита, с късо подстригана, боядисана в оранжевочервена коса, и била облечена с широка блуза и полиестерен панталон на ластик.

В изрезката се разказваше за по-нататъшните показания на Синтия — че Крейтън се върнал, като се извинил за забавянето, но имало опашка и хлапетата трудно вземали решение какво да си поръчат. По думите й той явно бил изнервен, така че тя не му споменала веднага за жената, която блъснала с вратата си колата му.

На свидетелската скамейка Синтия казала, че по време на четиридесет и пет минутното пътуване към Денис — все по непознати пътища — Нед Крейтън почти не й проговорил. После, след като стигнали къщата на Стюарт Ричардс, той просто я оставил и потеглил. Когато влязла вътре, Синтия открила Стюарт в кабинета му, проснат на пода до бюрото, по челото и по лицето му имало кръв, а килимът бил подгизнал.

Уили прочете и още от разказа: „Защитникът заявил, че тя си помислила — Ричардс е получил удар и е паднал, но когато отметнала косата му назад, видяла раната от куршум в челото, после забелязала пистолета близо до него и се обадила на полицията“.

— По думите й в този момент решила, че се е самоубил — отбеляза Елвира. — Но после вдигнала пистолета и, естествено, оставила отпечатъците си върху него. Шкафът в кабинета бил отворен. Тя знаела, че Ричардс държи там пистолет. После Крейтън дал съвсем противоположни на нейните показания, като признал, че я завел на вечеря, но твърдял, че я върнал в дома й в осем часа и че през цялото време, докато вечеряли, тя обвинявала Стюарт Ричардс за болестта на майка си и за смъртта й и смятала да си разчисти сметките с него, когато се прибере. За време на настъпване на смъртта определили девет часа, което, разбира се, никак не било в нейна полза, като се имали предвид показанията на Крейтън. И макар адвокатите й да пуснали обява, че търсят жената, която срещнала пред заведението за хамбургери, тя не се появила, за да потвърди разказа й.