Читать «Играчът на лотария» онлайн - страница 11

Тази мисъл я наведе на друга: очевидно горкото момиче не беше убито, докато е седяло в гардероба, но тогава къде е било, когато са го удушили?

Елвира изпусна дръжката на прахосмукачката. Спомни си за онези отпечатъци по масичката за коктейли. Ако Фиона Уинтърс е седяла на дивана може би леко приведена напред, а убиецът й се е приближил към нея откъм гърба, плъзнал е шнура на пердето около врата й и я е дръпнал, ръката й не би ли отскочила по този начин?

— Боже милостиви — прошепна Елвира, — обзалагам се, че унищожих доказателство.

Телефонът иззвъня точно когато прикрепяше брошката слънце към ревера си. Беше баронеса Мин фон Шрайбер, която се обаждаше от Сайпръс Пойнт Спа в Пебъл Бийч, Калифорния. Мин току-що беше чула новината.

— Какво, за бога, е търсило това ужасно момиче в апартамента, за да бъде убито в гардероба ти?

— Повярвай ми, Мин — отвърна Елвира, — не знам какво е търсила тук. Срещала съм я само веднъж, на премиерата на Браяновата пиеса. В момента ченгетата разпитват Браян. Разтревожена съм до смърт. Те мислят, че той я е убил.

— Грешиш, Елвира — възрази Мин. — Срещала си Фиона и преди това — тук, на минералните бани.

— Никога — отрече твърдо Елвира. — Тя така играе по нервите на хората, че не бих могла да я забравя.

Последва пауза.

— Нека помисля — каза Мин. — Права си. Дойде тук, когато теб те нямаше, с един мъж и прекараха целия уикенд в къщичката си. Дори искаха да им сервират храната там. Сега си спомням. Беше с онзи важен продуцент, когото тя се опитваше да върже. Карлтън Ръмзън. Помниш го, Елвира. Запозна се с него, когато той дойде в курорта сам.

Елвира отиде в дневната и излезе на терасата. Уили така се изнервя, когато стъпя тук, помисли си тя, и това си е наистина лудост. Трябва да внимавам само да не се облегна на парапета.

Влажността беше почти стигнала върховата си точка. Нито едно листенце в парка не помръдваше. Въпреки това Елвира пое въздух с удоволствие. Как може човек, който е роден в Ню Йорк, да остане толкова дълго далеч от него? — зачуди се тя.

Уили донесе вестниците и продуктите. Едно от заглавията гласеше: „УБИЙСТВО В СЕНТРЪЛ ПАРК САУТ“; друго — „КЪСМЕТЛИИ НА ЛОТАРИЯТА ОТКРИВАТ ТРУП“.

Елвира внимателно прочете потресаващите разкази.

— Нито съм викала, нито съм припадала — отбеляза насмешливо. — Откъде им е хрумнала тази мисъл?

— Според „Поуст“ тъкмо си закачала зашеметяващите си нови тоалети, закупени в Лондон — каза й Уили.

— Зашеметяващи нови тоалети! Единственото скъпо нещо, което си купих, е костюмът на оранжеви и розови карета, а знам, че Мин ще ме принуди да се отърва от него.

Имаше статии за живота на Фиона Уинтърс: скъсването с високопоставеното й семейство, когато се посветила на актьорската професия. Неравната й кариера. (Беше спечелила наградата „Тони“, но с нея е било толкова трудно да се работи, че това я лишило от не една примамлива роля.) Скарването й с драматурга Браян Маккормак, когато приела роля във филм и внезапно се отказала да играе в пиесата му „Падащи мостове“, поради което тя трябвало да бъде свалена от програмата.