Читать «Принцът Жерико» онлайн - страница 3

— Срещу кого?

— Срещу Жерико!

Той се доближи и глухо промълви:

— Безмилостният Жерико е действал миналата седмица по италианското крайбрежие. Предвидлив съм, нали? Е добре, открих съвсем подозрителни отпечатъци на стъпки около вилата. Дебнат ни. Жерико се подготвя за атака.

— Откъде, господи! — отвърна тя, смеейки се. — Та терасата е построена на отвесна скала.

— Ами стълбите, нещастнице? — извика Максим. — Щурмовите стълби! Абордаж откъм морето! Бесилки! Мъчения! Дяволът и цялата му шайка! Не мислите ли за това, Натали?

— Мисля за това, че съм вървяла три часа из Естерел, Максим, че умирам от глад, и че Доминик ще подреди всичко отново преди идването на Форвил.

— Идването на Форвил ли? Но това е катастрофа! — запротестира Максим. — Как, вашият тежкотоварен Форвил, това проклето същество ще ни се стовари на гърба.

— Да, с един мой приятел, по-скоро стар приятел на баща ми, доктор Шапро, когото вие познавате, Максим. Този, дето написа хубавите етюди по психология. Те ще продължат за Марсилия веднага след чая и след като чуят серенадата, която току-що организирах в чест на Форвил.

— Каква серенада?

— На италиански музиканти, които вече бях срещала в хотел Трайас.

Максим сграбчи ръцете й с ужас.

— Италиански певци? Искаш да кажеш шпиони на Жерико? Значи не сте чела вестниците и не знаете, че го предшестват пратеници, които разузнават местата?

Натали го погледна. Този път той говореше сериозно. Анриет и Жанин изглеждаха смутени.

— Чакай, Максим — каза едната от тях, — накрая ще ни разтревожиш.

— Няма да е напразно. Във всеки случай живо настоявам тези лица да бъдат отстранени.

— Много е късно — каза Натали.

— Много късно ли? Надявам се, че не сте ги поканили да влязат.

— Напротив.

— Какво?

— Богородице, та те звъняха на вратата. Разпоредих се да им отворят.

— Ах! — простена Максим с мелодраматичен тон. — Врагът е в крепостта. Ние сме загубени!

Красотата на Натали Манолсен се пораждаше както от абсолютната безупречност на чертите й, така и от техния израз. Високомерна и съблазнителна, тя предизвикваше възхищение, без сама да го търси. Без, никаква кокетност, тя имаше вид на разцъфнало цвете. В нея нямаше никаква поза, а гордостта и благородството намираха израз в простото й и естествено държане. Косите й изглеждаха кестеняви или руси в зависимост от отраженията на светлината. Хубавите й очи бяха сини.

Останала без майка, по произход французойка, още като дете тя беше оставена на грижите на гувернантки и учителки, докато баща й пътуваше безспир. Г-н Манолсен, швед по произход и американец по рождение, беше от тези влюбени във Франция люде, които имаха любезността по време на инфлацията да я облекчат от куп ненужни неща като картини, предмети на изкуството, антики, златни монети. Агентите му събираха безразборно тези неща и ги изпращаха в САЩ. Между другото почтен човек, но безсърдечен, той малко се занимаваше с дъщеря си, която виждаше рядко според случайностите на пътуванията му.

Един ден я заведе с яхтата си до Неапол, където тя остана три седмици при него, преди той да се отправи за Сицилия. Петнадесет дни по-късно, в Париж, тя научи, че баща й е починал от слънчев удар в околностите на Палермо.