Читать «Принцът Жерико» онлайн - страница 2

Максим възрази:

— Да, но каква гледка!

— Обърнал сте й гръб.

— Именно така винаги трябва да се любуваме на хубавите гледки. И освен това аз ви гледам… Гледам ви и съм сериозно смутен.

— По какъв повод?

— За коя от вас двете трябва да се оженя? От четири месеца тримата флиртуваме в Сен Рафаел, от осем дни Натали Манолсен ни е поканила тук, за да се поразвлечем, а аз не мога да разбера коя от двете харесвам повече.

— Нито дори дали харесвате някоя от нас.

— И това е вярно.

— Тогава хвърлете жребий.

— Не бихте ли могли да ми помогнете?

— Да, като ви откажем и двете. Той сви рамене.

— Недопустима хипотеза. На Максим Дютийол не се отказва.

— Аз — каза Анриет — ще се оженя само за зает мъж. Не държа да ми висите на гърба от сутрин до вечер.

— Та аз тежа толкова малко! Четиридесет и осем килограма.

— От друга страна — каза Жанин, — нямате никакво положение.

— Напротив, даже е много добро. Строител на укрепления. Шут за обществото. Блюдолизец. Остава само да изберете. С малко късмет мога да се оженя и за двете.

— Това е лоша сделка. Нямаме пари. Оженете се по-добре за Натали, тя е сираче и притежава милиони.

— Натали? — извика Максим. — Познавам я много добре. Първо, ние сме далечни братовчеди по линия на майка й, която беше французойка, а освен това вече сме били сгодени.

— Хайде де!

— Тя ме обожаваше.

— Кой прекъсна връзката?

— Аз, по дяволите.

— Защо?

— Тя искаше да й отстъпя една марка от Коста Рика, която беше перлата на колекцията ми. Отказах. Тя ми удари шамар. Аз й развалих кока, а баща й ме ритна по задника.

— На колко години бяхте?

— На осемнадесет.

— На осемнадесет!

— Да, двамата заедно.

— А, добре. А сега, когато е сгодена за Форвил, не ревнувате ли?

Максим се намуси.

— Сгодена за Форвил? Никога. За това вулгарно същество, за този тежкотоварен камион. Това няма да стане, категорично се противопоставям.

Максим Дютийол разви атаката докрай. Обичайният му флегматизъм на фин шегобиец бе сменен от толкова силно възмущение, че съвсем не забеляза пристигането на високо и хубаво момиче, което застина за миг на прага с куп диви цветя в ръце.

То се усмихваше, докато слушаше. Момичето притежаваше този топъл тен, примесен с розов цвят, който упражненията, чистият въздух и слънцето придават на страните на някои жени. Човек можеше да я почувства силна и гъвкава като девойка.

— Добре, щом е тъй — каза тя, когато Максим завърши речта си. — Обичам, когато някой е категоричен и несправедлив. Анриет и Жанин, имайте добрината да подредите тези цветя. Вие сте по-сръчни от мен.

Но тя прекъсна думите си.

— Александър, какво правите там с вашата пушка? А вие, Доминик?

— Наблюдаваме хоризонта, госпожице.

— Хоризонта ли? Господи боже, обзалагам се, че това е пак някоя от вашите шеги, Максим!

Максим се надигна бързо.

— Шега ли, Натали? Но това е предпазливост! Най-елементарна предпазливост!

— По повод на какво?

— Когато човек живее на такова опасно място, където могат да му прережат гърлото, скъпа приятелко, трябва да се вземат мерки.