Читать «Принцът Жерико» онлайн - страница 6

— И това ви кара малко да презирате останалите — отбеляза Форвил.

— Напротив, другите ме интересуват много, но твърде бързо откривам, че са или много слаби, или много предпазливи, или много мъдри, или много ловки, а това ме отвръща от тях.

Докторът поклати глава.

— Вие никога няма да обичате, Натали.

— Започвам да го вярвам. Или ще трябва да открия синята птица.

— В какъв вид си представяте синята птица?

— Във вид на някакъв герой.

— Кого наричате герой?

— Наричам така тези, които прекрачват границите.

— Границите на какво? Тя избухна в смях.

— Границите на всичко, границите на правата им, границите на приличието, границите на задълженията им, даже предела на техните сили.

Форвил и се присмя.

— Вие сте романтичка, Натали.

— Не, аз съм мечтателка като в романите.

— Това е доста демодирано — каза Максим.

— Доста демодирано — съгласи се Натали. — Изоставам малко, даже много. За вас, Жанин, Анриет, любовта е чувство на разума, което се подчинява на необходимостите на живота. Що се отнася до мен, аз се придържам към някогашното юношеско схващане. През младежките си години поглъщах всички романи, които майка ми беше наследила от баба ми, и оттогава съм запазила пориви на ентусиазъм, които ще се сторят смешни за някои дръзки, личности, за някои персонажи като тези на Байрон.

— За героите на Уолтър Скот?

— Дори и за тези на Фенимор Купър.

— Вие не бихте желала все пак — каза Максим — да се ожените за последния мохикан.

— Да се оженя, не…

— Но да бъдете отвлечена от него, а? Или от един рицарствен корсар, от един мрачен пират?

— Точно така.

— Какво ще кажеш за Жерико?

— Нямам нищо против — отвърна весело тя. Форвил, който не разбираше съвсем шегата, се провикна:

— Но Жерико е само един прост бандит, убиец…

— Какво ли знаем ние? Никой не го познава. Няколко разкрития от избягали пленници или от арестувани съучастници, които между другото до едно си противоречат… За някои той е чудовище, за други — щедър човек… и казват, че всички жени го обожават. Има даже такива, които всичко са изоставили заради него.

— Преувеличения! — каза Форвил.

— Не всичко е преувеличено. А какъв размах разкрива това, което знаем за него?

— Да, обесвания, мъчения…

— Каква безразсъдна смелост! Какво пренебрежение към опасностите! Спомняте ли си абордажа на торпедоносеца „Аполон“! И атаката му на малкото селище на Мавърския бряг, когато събрал посред бял ден всички жители и ги принудил да му предадат всичкото злато на областта?

— Очарователно! — каза Максим.

— И колко още подвизи, доближаващи се до легендата! Кралят на Средиземноморието, както сам се нарича. „От Суец до Гибралтар, аз съм господарят на времето.“

— Господарят на убийствата — присмя се Форвил, — на изнасилванията, на кланетата, на мъченията, на грабежите… разбойник от средновековието!

— Не ви го представям като архангел. Но все пак, когато един човек става пират в наше време и с един май откраднат в Турция стар английски крайцер тероризира целия средиземноморски свят, то признайте, че този човек е забележителен!