Читать «Принцът Жерико» онлайн - страница 29

Всъщност тя, която винаги е била много проницателна и волева, действаше подсъзнателно и, така да се каже, автоматично. Беше се спуснала по стръмния бряг като сомнамбул, разхождащ се, без да падне по ръба на стена. Чувстваше се по-слаба от противника си, предварително победена, и за да спечели малко поле за действие, да възвърне сигурността си и да се освободи от едно необяснимо влияние, тя бягаше.

Твърде справедлива към самата себе си, тя не се страхуваше да си го каже:

— Аз бягам. Няколко дни на самота и свобода и равновесието лесно ще се възстанови. Как ще се смея тогава на тази смешна тревога!

Бреговете на Франция се губеха в мъглата на хоризонта. В средата на деня вятърът се вдигна, морето леко се развълнува и от облаците заръмя. Натали се приюти в кабината си.

Очарователна и весела, цялата облицована с щампована басма от фабриките в Жуи, тази кабина с разнообразните си дребни украшения и полици с книги създаваше впечатлението за непрекъснато обитавана стая. Натали преоткри в нея живота в мига, в който го беше изоставила след едно пътуване в Турция. Тя взе една книга. Беше „Корсарят“ от лорд Байрон. В нея се виждаха пасажи, подчертани с червен молив. Зачете се напосоки:

„Той не притежаваше нищо, което да буди възхищение, макар че гъстите му вежди засенчваха огнен поглед… Но скоро този, който го наблюдаваше внимателно, различаваше в него онова нещо, отбягващо от погледа на тълпите, онова нещо, каращо те да се вглеждаш още повече и пораждащо необяснима изненада.“

Тя затвори нетърпеливо книгата. Отвори друга, не се зачете, отново взе „Корсарят“ и уцели следните думи: „Какъв е чарът, на който неговата разбойническа шайка се подчиняваше? Това беше силата на мисълта, магията на душата…“

Натали избухна в смях и каза на висок глас:

— Какво в края на краищата! Няма да се оставя да ме обземе мисълта за този човек.

Тя се изкачи отново на палубата и се заразхожда е нервни крачки. Все пак дъждът се усили, дъските бяха мокри, а корабът напредваше.

Наложи се да се облегне на една от мачтите, загърната в манто, и в такава романтична поза, че като си даде сметка за това, избухна в смях. Тя се отчайваше от себе си. Тогава изпита нужда да говори и като се приближи до капитанския мостик, каза на капитан Уилямс:

— Е, капитане, струва ми се, че напредваме с добър ход?

— С добър ход, госпожице. Ако няма буря, ще стигнем призори до целта.

— Мислите ли, че ще има буря?

— Не, но вятърът ще се засили.

Той се беше обърнал и отговаряйки на въпросите на Натали, насочваше далекогледа си назад, към посоката, от която бяха дошли.

— Любопитно — каза той през зъби.