Читать «Принцът Жерико» онлайн - страница 31

Натали поклати глава.

— Този тук се впуска, за него лудости не съществуват…

Лодката напредваше с впечатляващо, упорство. С всяка секунда разстоянието намаляваше… Петдесет метра, четиридесет, тридесет… Натали различаваше дори лицето на Елен Рок. Изразът му не беше нито агресивен, нито намръщен, нито саркастичен, а просто замислен. С внимателен поглед Елен Рок измерваше разстоянието и избираше пътя си, като извикваше заповедите си със строг глас, надмогващ шума на вятъра.

Седнал на кормилото, морякът Бертьо се подчиняваше. До него се беше настанила жената — главата и раменете й бяха обвити с плетен шал от яркоцветна вълна. Натали знаеше, че тази жена можеше да бъде само италианската певица.

Когато приближи на двадесетина метра, лодката зави надясно, избягвайки дълбоката бразда и бушуващите вълни, които „Лилия“ оставяше след себе си. И почти веднага се изравни с яхтата.

— Проклет човек! — изръмжа капитан Уилямс. — Как може да се държи на ореховата си черупка, без да загуби равновесие? Стои като обтегнато въже, с ръце в джобовете.

Моряците от екипажа се бяха събрали около капитана си. Натали стискаше конвулсивно парапета и беше вперила поглед в бушуващата бездна, където подскачаше лодката. Елен Рок вдигна глава и свали фуражката си. Той изглеждаше все така безстрашен и наблюдаваше маневрата толкова спокойно, сякаш самото му присъствие отдалечаваше опасността. Лодката се доближи до яхтата.

— Това е лудост! — протестираше капитан Уилямс. — Какво прави? Ще потъне. На какво се надява?

На какво се надяваше Елен Рок ли? Да сграбчи едно въже, което висеше от яхтата. На два пъти за малко да го достигне. Но лодката силно се блъскаше в „Лилия“, която я отхвърляше надалеч като топка. Все пак на третия опит той подскочи, хвана се за въжето, остана увиснал над бездната, а после го видяха с невероятни усилия да се катери към парапета, помагайки си с крака.

Капитан Уилямс бе обзет от гняв. Преживяваха абордаж като в старите времена и това го отчайваше.

— А, не, не! Няма да стане, човече! Няма да разправят, че капитан Уилямс е позволил подобно безобразие!… Хайде, момчета, удар с брадва по въжето! И удряйте здраво! Ние сме си вкъщи тук, нали?

Подобен изблик на ярост обземаше и Натали и тя одобри заплахата на капитана. Тя също не искаше „проклетият човек“ да се появи до нея и окуражи моряците, като подсили заповедите на капитана.

— Побързайте де! Няма да се подчиним… Толкова по-зле за него!

Прекалената възбуда беше временна. След първия удар на брадвата върху въжето тя хвана ръката на този, който удряше, улови брадвата и я хвърли надалеч, след това се надвеси отново над бездната. Острието само беше докоснало въжето, без да наруши здравината му. Елен Рок беше достигнал металните напречници на парапета и се издигаше със силата на мишиите си.

Целият екипаж се събра, за да му прегради пътя! Някой насочи револвер.

— Стой или ще стрелям! — изкрещя капитанът, като доближи дулото до лицето на нападателя.