Читать «Принцът Жерико» онлайн - страница 27

Наричал се Ахмед. Турчин. Преди пет години бил нает в Смирна от един корсиканец на име Бонифас, главен лейтенант на пирата Жерико. По този начин е, взел участие във всички експедиции на бандата и събрал малко пари. Жерико рядко се мяркал, задоволявал се да ръководи операциите отдалеч, като предавал заповедите си на майор Бонифас, както го наричали. — От известно време работите вървели зле. През същата вечер те се добрали с две лодки до подножието на една вила в Естерел, където живеела богата чужденка. Ударът бил добре подготвен и се разчитало на значителна плячка. Както обикновено, майор Бонифас, в компанията на един свой другарка име Людовик и на една италианска певица, дегизирани като пътуващи певци, направил предварителното разузнаване. В осем и половина часа сигналът бил даден. Но изведнъж на терасата на вилата лумнал голям огън и заехтяла тревожно камбана. Тогава нападателите се върнали назад до Ница, където Бонифас трябвало да дойде с влака. Ахмед, ядосан от неуспеха и вероятно пиян, дочакал Бонифас на перона, обвинил го в предателство и му поискал частта си от плячката. Последвало скарване, сбиване и накрая убийство.

«Мошеник — мърморел Ахмедв бълнуването си, — брутален тип… всичко ми взе… мръсник…»

И издъхнал, ругаейки началника си.

През, целия ден — продължаваше статията — се провеждаха разследвания главно в пристанището и по кейовете и съседните селища. Те не дадоха никакъв резултат. Във всеки случай един факт е сигурен: бандата на Жерико се е показала на брега на Естерел. Трябва вече да е известно името на обсажданата вила. Още утре съдии-следователи ще я посетят.“

— Е, какво ще кажете за това, Натали? — извика Форвил след края на четенето.

Максим триумфираше без никаква скромност.

— Какво? Не съм се излъгал. Тази трупа пътуващи певци са били бандитите… майор Бонифас и помощниците му. Дявол да го вземе, имал съм нюх да избягам и започвам да вярвам, че съм надарен с някакви способности за чувствителност и проницателност, които ще ме отведат далеч в живота. И какво, Натали, чухте ли лодките? И вие с Елен Рок сте били камбаната за тревога и сте запалили големия огън? По дяволите, трябва да е било ужасно… Разкажете ни…

Натали не разказа нищо. Явно беше, че тя отказва да даде и най-малкото обяснение за вечерта.

— Нищо интересно — каза тя. — Не беше злокобно, а по-скоро неприятно и за момента ще ви помоля да не ме измъчвате с тази афера.

Но самото отношение на Натали дразнеше още повече Форвил. Той чувстваше, че между нея и барон Елен Рок съществува някаква тайна, нещо, което измъчва младото момиче.

— Дали го искате или не, Натали, ще трябва наистина да проговорите.

— Защо? — попита тя.

— Защото неминуемо разследването ще стигне дотук.

— Какво знаете вие за това?

— Прислужниците трябва да са се разбъбрили.

— Не. Те ми обещаха да мълчат. Аз им платих.

— Но ще се узнае за посещението на певците.

— Ще бъдете разпитвана.

— Ще отговоря, че нищо не знам.

— Ще премълчите ли и визитата на г-н Елен Рок? Няма ли да подпомогнете полицията да узнае кой е той и каква роля е изиграл в съучастие с бандитите?