Читать «Флотът на прокълнатите» онлайн - страница 45

Имаше намерение да разцелува Ш’аарл’т.

По дяволите, толкова му беше хубаво, че можеше да разцелува и Бишоп.

Завършването на Втори етап изобщо не приличаше на последния ден в Подбора.

Дипломираните кадети хвърлиха главния пилот-инструктор във фонтана на школата. Когато комендантът на школата възрази сдържано, хвърлиха и него там.

Двамата възрастни офицери седяха до подмишниците в оцветената с виолетова боя вода и гледаха лудориите наоколо. Накрая комендантът се обърна към главния инструктор.

— Човек би очаквал, че за толкова години все ще им дойде наум нещо по-оригинално от обикновеното ни мятане в този фонтан.

Инструкторът беше зает да изстисква водата от шапката си и не отговори.

Ш’аарл’т, Бишоп и Стен се сбогуваха сълзливо, зарекоха се да си пишат, да се срещат всяка година, изредиха и всички останали празни обещания, които хората на служба никога не изпълняват.

Ш’аарл’т още чакаше своите заповеди, а Бишоп получи точно такива, каквито искаше — да си хвърка с голям невъоръжен лихтер из небето от една неизследвана (значи и мирна) звездна система към друга.

Стен се чудеше дали изобщо ще види отново някого от тях.

21.

Нямаше никакво великолепие, всъщност внимаваха изобщо да минат без церемонии, когато лейди Атаго прехвърли командния си пункт от линейния кораб „Форез“ в безкрайно по-малкия „Женя“.

Адмирал Деска бе отделил немалко време през военната си кариера да проучва своята началничка. Тя презираше разните превземки и пресилвания на военните ритуали. Изискваше единствено човек да върши точно каквото му е казала, и то без да се двоуми нито секунда. Всякаква ненужна пищност я настройваше крайно подозрително.

Въпреки скромните си размери „Женя“ и другите кораби от неговия клас бяха същинско техническо чудо за таанците. Проектирането и конструирането им биха стрували дори на съответното управление в Имперския флот твърде солидна част от бюджета му.

„Женя“ бе предназначен за разполагане на мини от най-усъвършенствания вид — бойни действия, на които Имперският флот не обръщаше кой знае какво внимание.

Много отдавна Империята не бе воювала срещу равностоен противник. При цялата си жестокост Мюлеровите войни в края на краищата бяха въстание с ограничен мащаб. Използваха мини в позиционната война, за да попречат на врага да напредва или за да осигурят защита на собствените си позиции. Можеха да бъдат поставяни и за препречване на собствените космически маршрути на противника. Според флотските стратези мините просто нямаха значение.

Другата причина флотът да е безразличен към минирането беше липсата на романтика в него. Мината е тежка буца метал, оставена неподвижно, докато нещо не я накара да направи „бум“, обикновено дълго след като миноносецът е отпратил нанякъде. Специалистите по миниране не получаваха медали за героизъм, макар че мините — в космоса, на сушата или във водата — си оставаха един от най-смъртоносните и евтини начини да унищожиш врага.