Читать «Флотът на прокълнатите» онлайн - страница 43

Стен откри, че има неподозирана способност, и проумя, че Айда, пилот в „Богомолка“, сигурно е била щедро надарена с нея. Тази способност можеше да бъде описана като механичен усет за пространството. Прилагаше същите неосъзнати възприятия, пазещи го от блъскане в масите при ходене, и към корабите, с които се учеше да лети. Някак „усещаше“ къде е носът на кораба и докъде се простират обтекаемите повърхности (ако изобщо ги имаше).

Нито веднъж не задра в ръба на входен люк при излитане или кацане. Но един ден се наложи да узнае, че и неговите способности несъмнено си имат предел.

Курсът тъкмо бе започнал да се упражнява с тежки щурмови лихтери — огромните туловища, които носеха капсулите с конусовидни върхове, изстрелвани при планетарни десанти. От естетична гледна точка лихтерите приличаха на търговски товарач, заболял от смъртоносен оток. Стен намрази тези чудовища. И положението никак не се подобряваше от факта, че командната зала на кораба бе заровена някъде по средата. Той обаче прикри неприязънта си и послушно разкарваше насам-натам този космически шлеп.

В края на деня курсантите получаваха заповед да приберат корабите си в доковете. Маневрата беше простичка — издигаш кораба с антигравитация, обръщаш тягата в двигателя Юкава и преместваш лихтера в неговия не по-малко чудовищен хангар. Имаше предостатъчно екрани за заден обзор, а и робот от типа „следвай ме“ сочеше центъра на хангара.

Но Стен някак загуби ориентация… а Империята загуби един хангар.

Съвсем бавно и величествено лихтерът се заби в едната стена. Също толкова величествено покривът на хангара се срути върху кораба.

Здраво бронираният лихтер не пострада. Но Стен по принуда преседя вътре шест часа, за да махнат отломките, и слушаше нескончаемия трактат за неговите качества на пилот, произнесен от инструктора. А съкурсниците му дълго не го оставиха да забрави случката.

20.

Стен обожаваше тактическите кораби, тези дребни грубиянчета. Такива като него бяха нищожно малцинство.

Тактическите кораби с екипаж от един до двадесет души бяха многоцелеви съдове и ги използваха за близко разузнаване, светкавични удари по единични цели, атаки срещу наземни цели, а в случай на мащабна операция те бяха първата вълна, връхлитаща врага — тъкмо мисии, в които войникът Стен се чувстваше съвсем на място.

Това не му даваше логически обосновани причини да ги харесва. Те представляваха свръхмощни, извънредно маневрени (дотам, че ставаха излишно игриви) оръжейни платформи.

Нищо не пречи да проектираш кораб, предназначен за какво ли не, но накрая, щеш не щеш, ще правиш компромиси. И понеже нямаше никакви компромиси в съчетанието скорост — маневреност — ударна мощ, в един тактически кораб просто не оставаше място за броня и удобства.

Стен обичаше да снижава кораба в атмосфера — ръцете и краката му танцуваха по уредите за управление, докато превключваше от АМ2 към двигателите Юкава, излизаше от устремното пикиране толкова близо до повърхността, че да усети как земята профучава назад под него, прилепяше се към контурите на местността, за да се крие под хоризонта на електронното наблюдение. Обичаше и възможността да си виси в пространството и бавно да маневрира към туловището на линеен кораб, без да го открият, да докосва бутона „ИЗСТРЕЛВАНЕ“ и да вижда как тромавото бойно чудовище „избухва“ на екрана му, когато симулаторът записваше и преобразуваше учебната атака в „преживяване“. За него беше истинско удоволствие, че може да пъхне тактическия кораб в едва ли не всяко убежище, за да се скрие от цяла ескадрила търсещи го разрушители.