Читать «Флотът на прокълнатите» онлайн - страница 46

Таанците не си падаха по блясъка на славата, а по всевъзможните начини да спечелят войната. И „Женя“ беше сред ключовите фактори за бъдещето им.

Този кораб беше в състояние да разполага усъвършенствани космически мини от невиждан досега модел, и то с немислима скорост. Всяка мина по същество представляваше атомно торпедо, което незабавно засичаше всеки кораб в околността. „Приятелският“ кораб предаваше опознавателния си код, мината го разпознаваше и го оставяше на мира. Вражески кораб или такъв, който не предава валидния в момента код, щеше да се натъкне на коренно различна реакция. Мината (заедно с много други в съответния сектор) щеше да се задейства и да се устреми към вражеския кораб. И понеже във всяко поле щеше да има хиляди мини, дори най-тежко въоръженият имперски линеен кораб щеше да е обречен.

Таанците се бяха справили и с друг проблем. Космическите бойни действия, дори ако фронтовите линии са очертани ясно, се отличават с голяма мобилност и обстановката се променя бързо. Оттеглянето и нападението през собствените минни полета можеше да се окаже гибелно, дори мините да разпознаеха кораба като свой. Те си оставаха внушителни тежки тела, на които не бива да налетиш с голяма скорост. А при промяна в бойната обстановка можеше и да се наложи минното поле да бъде изоставено — необходими са много време и предпазливост, за да си прибереш мините и да ги разположиш другаде.

„Женя“ можеше да прибира и да поставя наново мините почти със същата бързина, с която ги разпръскваше. Интересен начин да създаваш, ограничаваш или променяш полето, в което врагът ще бъде принуден да се сражава… поне на теория.

Корабите от типа на „Женя“ още не бяха доказали предимствата си. Таанците толкова припряно увеличаваха флота си, че имаше множество провали — и всички до един завършваха с гибелта на цели екипажи.

Деска беше убеден, че всички проблеми с „Женя“ и останалите съдове от този клас са премахнати, но не достатъчно, за да рискува живота на лейди Атаго. Обясни й това, а тя го изслуша с привиден интерес и се позамисли.

— Свикайте екипажа — нареди накрая.

Макар да беше малоброен, екипажът запълни столовата на „Женя“. Лейди Атаго изчака кротко всички да се съберат и заговори:

— Задачата ни днес е да докажем качествата на „Женя“. От нашия успех зависят много неща. Разбирате това, нали?

Никой не продума. Слушателите й едва смееха да дишат. Усети се обаче изострянето на вниманието им.

— Досегашните изпитания завършваха разочароващо — продължи тя. — Затова съм с вас днес. Ако вие умрете, ще умра и аз. Следователно от всекиго се изисква да изпълнява своите конкретни задължения, като дава всичко от себе си.

Тя огледа помещението с неизменния си поглед, от който лъхаше космически студ.

— Не е нужно да подчертавам — дозасили ефекта от думите си, — че провалим ли се и днес, за никого от вас няма да е добре, ако се окаже сред малцината оцелели.

Тя сведе поглед и бръсна с нокът прашинка от безупречно чистата маса.

На екипажа бе заповядано да се разотиде.