Читать «Флотът на прокълнатите» онлайн - страница 42

Корабът пропадна още един метър и едното крило се удари в щръкнала скала. Корабът се катурна.

Според дистанционния запис на полета пилот-инструкторът бе натиснал бутона за генераторите на Маклийн в същия миг, когато Лотор се бе досетил, че нещо е потръгнало твърде зле.

Лотор наду тягата в двигателите Юкава. Докато получи мощност, корабът полегна почти хоризонтално. Рязкото ускорение, съчетано с тласъка от генераторите на Маклийн, го завъртя като пумпал.

Завихреният прахоляк почти не позволяваше да се види краят. Камерите бяха записали само вероятен червеникав взрив от разпукването на кабината като консервена кутия и експлозията на въздуха в кораба.

Планетарният ден почти отмина, преди прахът да се слегне. Спасителните групи навлязоха опипом в търсене на тела. Така и не намериха труповете на Лотор и пилот-инструктора.

Стен, Ш’аарл’т и Бишоп си направиха свой помен и се опитаха да вкусят от всеки вид бира, до който Лотор не се бе докопал преди смъртта си.

19.

И други от курса загиваха — някои тъпо, други неизбежно. Оцелелите научаваха онова, което беше известно на Стен: колкото и да скърбиш, няма да ги възкресиш. Животът — а и летателната школа — продължава.

Казармите на школата не бяха толкова разкошни като онези през Първи етап, в които имаше толкова психокапани. Затова пък даваха отпуск, а и облекчаваха натиска върху кадетите, колкото да имат време за размътване на главите… и за приказки.

Любимата тема беше „Какво ще стане после?“. Съкурсниците на Стен много се палеха по нея. Разбира се, за всекиго се подразбираше, че лично той ще успее да получи пилотската си значка.

Особено интересен им беше въпросът „Какво ще стане после?“, отнасящ се за Стен. Повечето кадети бяха или новопостъпили, или от сержантския състав — при завършване щяха да ги произведат в подофицери или в лейтенанти. Имаше малцина като него — не само офицери, но и със средно висок чин. Захващаха се да нищят въпроса как би постъпил флотът с бивш армеец, който се е поиздигнал в таблицата за ранговете.

— Нашичкият Стен е загазил — заяви Ш’аарл’т. — На капитан трети ранг се полага най-малко разрушител. Само че за да командваш разрушител, трябва да си много печен пилот. Значи нашичкият Стен няма шанс.

Вместо да отговори, той използва един от зъбите й, за да си отвори следващата бира.

— Всичко е заради амбициите му — добави Бишоп. — Капитан Стен е чул от някого, че след пенсионирането адмиралите си намират по-сладка работа от изхвърлените кашици, а той виждал само такова бъдеще пред себе си. Затова се е преместил. Жалко, капитане. Вече си представям какво те чака. Ти ще си единственият в цялата Империя завеждащ детската градина на базата с пилотска квалификация.

Стен издуха пяната от чашата си.

— Чешете си езиците колкото искате. Открай време съм убеден, че младшите офицери трябва да имат свобода на мнението. Но помнете… в деня на дипломирането искам да видя как се отдава чест по устав! И стойка мирно с изпружени осем крака!