Читать «Флотът на прокълнатите» онлайн - страница 40

— Продължавайте — подкани той фермера. — Тази тема засяга всички ни.

— Адски вярно — потвърди мъжът. — Тези таанци са по-гнусни от дракх и ни смучат кръвчицата.

— Моля те, скъпи — намеси се съпругата. — Не пред децата. — Тя изви глава да погледне Махони. — Надявам се, че ще простите на съпруга ми за тези изрази.

Ирландецът се усмихна с разбиране.

— И по-лоши съм чувал.

Жената се изкиска.

— И аз. Все пак… Ако ви се наложи да живеете до тези таанци, ще ви стане ясно защо съпругът ми се разгорещява толкова. Те наистина са… — тя се приведе към Махони, за да подчертае думите си — … различни от нас, сещате се.

— Представям си — увери я той.

Облегна се удобно с чаша портвайн след вечерята, за да изслуша словоизлиянията на фермера по въпроса. От тях би потръпнал и някой тиран.

Махони беше абсолютно сигурен какво ще включи в доклада си до Вечния император. Само че го мъчеха силни съмнения. Например кои в случая са героите и кои — злодеите?

— Да, моля ви — съгласи се той. — Още мъничко портвайн ще ми се отрази добре.

18.

Заниманията в Имперската летателна школа, Втори етап или фаза отначало се провеждаха в открития космос. Стен и останалите в курса, вече наричани само „мистър“ независимо от пола или дори принадлежността към човешкия род, започнаха с херметизирани „пърпоретки“ — космическите таксита.

Учи се… научи се и с червата… в коя посока да прилагаш силата. Разбери кога да спираш. Научи се да изчисляваш проста орбита от точка А до (видяната на радара) точка Б. После го направи отново.

Щом овладяха уменията, ги напъхаха в истински кораби. Мина още време, докато се научат, все още в космоса, как да работят с помощните двигатели Юкава.

Колкото по-изкусно действаха, толкова по-напрегнато им набиваха навигацията в главите. Разбира се, кораб с включен АМ2-двигател трудничко би се насочил по своя „курс“ иначе освен с математически изчисления.

Въпреки тревогите си, че не го бива в сметките, Стен все някак се справяше. Все още имаше нужда в някоя от почивките да му помага Бишоп, но започваше да му олеква.

Според него му помагаше и обстоятелството, че не беше зелен новобранец. През времето в „Богомолка“ бе преживял какви ли не истински схватки — от масиран планетарен десант през индивидуално проникване до сражения кораб срещу кораб. В паметта си бе струпал огромна база данни от личния си опит, затова му беше по-лесно да си представи голите числа като скапан грамадански астероид, чиято орбита е най-добре да не пресичаш.

От друга страна обаче тъкмо заради този опит понякога му беше трудно да си държи устата затворена.

Втори етап от обучението не приличаше на Първи по това, че наглед инструкторите се стремяха всички курсанти да го завършат. Но положението отново беше далеч от идеалното.

Твърде голяма част от тактическите занимания беше чиста теория, преподавана от инструктори без нито един боен полет в живота си или от запасняци, призовани на служба заради мобилизацията.

А опитът подсказваше на Стен, че много от наученото е страхотен начин да се самоубиеш. Съмняваше се и в знанията, които не можеше да прецени — дали и те са същата заблуда?