Читать «Флотът на прокълнатите» онлайн - страница 38

Освен първия набиващ се на очи войник и може би още един-двама останалите като че ли бяха такива, за каквито се представяха. Значи си имаше работа с неколкостотин усърдни таански селяни, на които им бе писнало от бедността, наложена им с принуда от имперското мнозинство, и които бяха обединили способностите и парите си, за да си изкарват прехраната.

От историите, които чуваше на трапезата, отсъди, че техните успехи не са били лесна хапка за преглъщане от местните величия или богатите имперски фермери. Имало много нападения — някои от тях доста опустошителни.

Махони разбираше защо тези селяни толкова охотно са приели промъкналите се при тях войничета. Вече можеха да се защитят. А и от изтърваните приказки личеше, че смятат дори това за временно решение. Рано или късно, ако не се случеше нещо друго, комуната щеше да загине. Махони се досети, че таанските войници обещават фермерите да бъдат спасени навреме от своята империя. Някой ден таански кораби щяха да изскочат с вой иззад хоризонта и всички заселници щяха да се вдигнат като един рамо до рамо със събратята си.

Знаеше от опит, че всъщност всички тези хлапета заедно с бащите и майките си ще послужат за кървав щит пред професионалистите.

Не правеше ли същото и той, когато беше в секция „Богомолка“?

Фермерите не му забраняваха нищо. Оставяха го да ходи където си поиска… освен на едно място. Щом го доближеше, полека го избутваха оттам. На половин километър от свинарниците имаше голям, съвсем съвременен (поне за Пограничните светове) зърнен силоз. Макар да беше заводска изработка, пак излизаше скъпичко да си го внесат и издигнат тук.

Отначало прояви интерес към него, колкото да си играе ролята. Всъщност изобщо не му пукаше.

— А, туй ли — отвърна човекът, който го развеждаше. — Обикновен силоз. Няма к’во толкова да му гледаш. Я ела да ти покажа инкубаторите. Хайде на бас, че не си виждал през живота си толкоз пиленца да се излюпват наведнъж.

Това не беше птицеферма. Отглеждаха птиците за собствената си трапеза. Следователно и инкубаторът не беше чак такава машина, че да зарадва окото на стар фермер.

Е, какво ли имаше в силоза? Махони уж случайно подмяташе въпроси. И всеки път сменяха темата. „Йън — рече той, — време е да рискуваш тоя твой хубав ирландски гъз“.

Измъкна се навън в последната нощ от гостуването си, промъкна се като призрак през стопанството до полосата с препятствията, после и покрай грухтящите свине. Лесна работа. По пътя към силоза зърна един от войниците да хърка на пост. Ама че дисциплина…

Скоро се озова в силоза. Единственото охранително устройство беше първобитен душач и той бързо го неутрализира.

Силозът се оказа подозрително празен. Имаше само няколко тона зърно. А хамбарите из фермата пращяха по шевовете, значи в стопанството имаха нужда и от това пространство.

Дори новак в „Богомолка“ би открил тайния склад с оръжие за броени минути. Махони го намери почти с първото плъзгане на лъча от фенерчето из вътрешността на съоръжението.

До едната стена бе забутана голяма потрошена сламопреса. Нямаше какво да се прави с нея в силоз, а и тук не беше подходящо място за ремонтна работилница. Беше цялата ръждясала, ако не се броеше шарнирът на един лост, който лъщеше от смазка. Махони го дръпна и му се наложи да отскочи, защото парче от пода се отмести със съскане.