Читать «Флотът на прокълнатите» онлайн - страница 30

Мейсън стоеше с безизразно лице на трийсетина метра от хеликоптера.

— Това беше, кадет. Върнете се в стаята си. Ще бъдете уведомен какво решение е взето за вас.

Стен отдаде чест. Гадост. Дотук с приумиците на Императора какво трябвало да върши Стен.

— Кадет!

Той спря и се обърна.

— Летели ли сте и преди с такава измишльотина?

Стен отрече искрено и почувства мъждукането на надеждата.

12.

На другия ден името на Стен наред с Бишоп, Ш’аарл’т и Лотор се мъдреше в списъка „Първи етап. Преминат успешно. Изпратени в Имперска летателна школа, Втори етап“.

Във Втори етап щяха да се учат да летят.

Би трябвало да има някакъв купон накрая. Но всички бяха налегнати от прекалена умора, за да се накъркат.

Според изтърканите шаблони завършването трябваше да бъде обявено от пилоти-инструктори, носещи кашони с алк и приветстващи кадетите в братството, каквото и да беше то. Ш’аарл’т, Стен и Бишоп пийнаха шише билков чай, докато си събираха багажа. Искаха само да се махнат.

До следовете, които щяха да отнесат кадетите до корабите, стояха Ферари и Мейсън.

Съгласно шаблоните едните трябваше да проявят разбиране, а другите да покажат, че ги приемат като равни. Но изражението на Мейсън беше същото като първия ден — май съжаляваше, че те изобщо са успели. Впи още по-неприязнен поглед в Стен.

Който му отвърна със същото.

По дяволите разбирането и прошката — искаше му се да срещне Мейсън в тесния проход зад някой хангар и да му направи още един белег като първия. Желателно на гърлото…

13.

Наименованието „Погранични светове“ подсказва някаква географска или политическа връзка в пръснатия звезден куп, който заемаше пространството между Империята и Таанската система. Общо взето, такава липсваше.

Първопроходци от Империята бавно заселваха този куп. Не бяха нито радикали, нито авантюристи, каквито например тършуваха из Вълчия куп. Тези хора искаха животът им да е малко по-прост и мирен. Мнозина от тях бяха пенсионирани военни или държавни служители, подхванали втора, дори трета кариера. Други се стремяха към шанса да се утвърдят на спокойствие като дребни производители или делови хора.

Както нямаше герои, утъпкващи пътища, така липсваха и злодеите, каквито се появяват в новозавладени територии. Поне не до времето, когато от напиращата да се разшири Таанска империя не започнаха да идват нови имигранти от малко по-друг вид.

Властите, доколкото изобщо ги имаше в Пограничните светове, бяха огледален образ на самите заселници. Независимо дали управляваха един-единствен свят, или се занимаваха с по пет-шест системи, те обикновено представляваха някакъв вариант на парламентаризма — от умерено либерален до умерено авторитарен. И понеже потенциалните тирани отиваха другаде, наличните въоръжени сили бяха нещо средно между митническа полиция и брегова охрана. Единствената обединяваща политическа сила в този куп беше срещата на върха, която се свикваше да изглади текущите икономически проблеми горе-долу веднъж на пет години. Купът си беше затънтено място и обитателите му с удоволствие биха го запазили такова.