Читать «Флотът на прокълнатите» онлайн - страница 29

Стен се питаше дали Мейсън пуска шегичка, както той си я представя. Немислимо — този човек нямаше чувство за хумор.

— Сега ние двамата ще се пристегнем с ремъците и аз ще ви покажа как да работите с уредите за управление. После вие поемате управлението и изпълнявате указанията ми. Ще започнем с нещо простичко.

Да бе, простичко. С малкото уреди се боравеше измамно лесно. Ръчката отпред контролираше наклона на витлото — тоест профила на обтекаемост — по време на въртене. Тя можеше да се мести във всички посоки и Мейсън обясни, че така хеликоптерът маневрира. Втора ръчка отстрани се местеше напред-назад и със завъртане увеличаваше оборотите на двигателя, следователно и на витлото. Двата рулеви педала контролираха малкото витло отзад, което не позволяваше на хеликоптера да се върти заедно с големите перки.

Първият тест беше задържане на хеликоптера във въздуха.

Мейсън го издигна, спусна го, пак го издигна. Изглеждаше лесно.

— От вас се иска само да го задържите на метър над земята.

И нареди на Стен да поеме управлението.

Тогава в хеликоптера се пробуди друг нрав и въпреки резките движения на Стен той наклони нос, предните краища на плъзгачите се блъснаха в площадката и заради прекомерното компенсиране на Стен машината се килна назад… после напред… и се наложи Мейсън бързо да се вкопчи в ръчките.

— Искате ли да опитате отново?

Стен кимна.

Справи се по-добре… донякъде. Мощност… задръж с педалите… и съвсем кротко с ръчката.

Този път не халоса хеликоптера в площадката, но задължителният метър нарастваше до три.

Летателният му костюм подгизваше от пот.

Още един опит.

Кандилкането във въздуха намаля до плюс-минус метър.

Мейсън се взираше в Стен.

— Добре. Сега преминаваме към движение напред.

Инструкторът прелетя с машината петдесетина метра, зави и се върна, после повтори цялата маневра.

— Искам да поддържате два метра височина и просто да отлетите дотам по права линия. Ще ви кажа кога да спрете.

Хеликоптерът подскочи като игрив делфин. Стен на два пъти зачегърта с плъзгачите, а полетът му към далечните пилони напомняше за извивките на гърмяща змия. Мейсън пое управлението и накара кадета да изпълни упражнението още три пъти. Стен нямаше представа дали занапред ще се подготвя за пилот, или за синоптик.

Следващото условие беше да откара хеликоптера чак до пилоните и да мине между тях на зигзаг. При първия опит Стен установи, че някак е овладял равномерния полет право напред — хеликоптерът събори всеки пилон. На четвъртия път се изхитри да повали не повече от четири-пет пилона.

Мейсън продължаваше да го гледа. Накрая даде знак, че са приключили.

Стен се облегна и по заповед събра ръце в скута си.

Инструкторът приземи машината на мястото, от което бяха излетели, изключи двигателя и разкопча ремъците си. Стен последва примера му, смъкна се от платформата и се присви, за да мине под забавящите въртенето си перки.