Читать «Флотът на прокълнатите» онлайн - страница 197

Улучи „Кисо“ в двигателните сопла, разби контейнерите с АМ2 и разпръсна антиматерия към носа на кораба.

„Кисо“ изчезна в една-единствена кошмарно беззвучна експлозия.

Фос имаше време да види как сиянието освети командната зала и да зърне почервеняването й, а също и да осъзнае, че това е кръвта му, заливаща шлема отвътре, преди очите му да погледнат отвъд всичко и той да се свлече върху пулта.

Докато Стен стигне до центъра за бойна информация — новия команден пункт, „Блатен паток“ беше ударен още три пъти.

Стен с мъка продължаваше напред и се молеше да му е останало нещо, което да командва.

„Брей, че странно — помисли, щом зърна един коридор да се усуква и разкривява пред него. — Имам халюцинации. Но не съм ранен“.

Нямаше халюцинации. Една таанска ракета бе улучила основните носещи рами и „Блатен паток“ се бе огънал и смачкал.

Стен се промуши през усуканата стоманена тръба. Умът му съхраняваше видяното; корабът се друсаше; взривовете го разтърсваха с ударните си вълни.

Пункт за събиране на пострадалите. Ударната вълна бе убила всички — бяха замръзнали в последните си пози. Ръцете на един от медиците бяха пъхнати в хирургически надуваем модул. Зад него стояха готовите да се отзоват санитари. Раненият си беше в модула.

Всички до един мъртви.

Отсек, напълнен с противопожарна пяна — явно сензорите бяха изкукали и бяха покрили с пяна несъществуващ огън. Стен видя три фигури в скафандри да пъплят мъчително към изхода, но нямаше време да им помогне.

Временен център за контрол на щетите, където един офицер (разпозна по черната метализирана боя на ръкавите, че е някой командир) хладнокръвно ръководеше екипите си. Стен се запита дали не е същият невъзмутим мъж с провлачения говор, с когото се бе чул преди малко.

После намери прохода към центъра за бойна информация, отвори двата люка и пак пое командването на „Блатен паток“.

Комуникаторът изливаше потоци от думи, специалистите се опитваха да запазят някакъв ред в целия този хаос:

— Предните шахти за „Гоблин“ не подават информация. Няма отговор от разчетите.

— Машинното отделение на помощните двигатели докладва, че повредите са овладени.

— Всички системи за управление на предния лазерен модул не функционират.

Не бе останало много за командване. Но един екран бе запълнен (този път без увеличение) от гигантския „Форез“. Флагманският кораб на лейди Атаго.

Линейният кораб плюеше огън, стреляше с всичко на борда, за да спре „Блатен паток“.

Разнесе се една реплика — съвсем не по правилата:

— Сгащих те, моме.

Подхилването се чу откъм оръжейния център на горната палуба. Килгър изстреля двете си ракети „Видал“ право към „Форез“.

Огънят се развихри в кислорода, пламъци и експлозии поглъщаха коридорите в линейния кораб. Взривът откъсна един стенен екран и го запрати като пумпал в адмирал Деска, чийто изкормен труп блъсна лейди Атаго и шлемът й тресна в ръба на някакъв пулт.

Тя се опомни дълго след края на битката. Но командването незабавно бе поето от капитана на самия „Форез“. Сражението трябваше да продължи.

Следващият удар беше нанесен по „Блатен паток“. Ракетата проби унищожително бронята на главния двигателен отсек, преди насочващият я оръжейник да задейства взривателя.