Читать «Флотът на прокълнатите» онлайн - страница 198
Алън Кол
Внезапен адски огън обгърна машинното отделение и изчезна.
Когато ракетата избухна, Тапиа проклинаше датчиците за температурата на двигателите, молеше се да са повредени, но знаеше, че не са. Миниатюрно късче шрапнел проби една хидравлична тръба под свръхналягане и течността изскочи с три километра в секунда.
Струята разряза тялото на Тапия на две с точността на хирургически скалпел.
„Блатен паток“ увисна бездейно в пространството, без да променя скоростта и посоката на полета си.
Двата кораба се плъзгаха в пространството един към друг. Никой в другите таански кораби не рискуваше да стреля — имаше твърде голям шанс ракетата да удари не когото трябва.
Линейният кораб сякаш надвисна над „Блатен паток“. И скорострелните оръдия на кръстосвача си намериха мишена.
Тези оръжия, наредени по двете грозни издутини в средата на корпуса му, вършеха работа срещу наземни войски или близки атмосферни цели. Но ето че и в открития космос мерачите имаха по кого да стрелят.
Натиснаха бутоните. Снарядите зафучаха към „Форез“ и заразкъсваха плочите на корпуса му, сякаш бяха от станиол.
Стен стоеше безмълвно в своя команден пункт. Вече нямаше защо да дава заповеди.
Още един взрив разтърси „Блатен паток“ и Стен едва се задържа на крака.
Отворен люк се блъсна в стената и Килгър скочи в центъра за бойна информация.
— Там не остана к’во да върша — обясни той. — Ще ги вземем ли на абордаж тия гадини?
Гласът му звучеше безгрижно.
Връхлетя ги още по-силна ударна вълна, Стен падна, търкулна се и загуби съзнание за няколко секунди. Освести се замаяно и пак се изправи.
Къде ли е офицерът, отговарящ за бойната информация?
А, ето го там. Лежи с парче стомана в шлема на скафандъра.
Стен забеляза безчувствено, че два от екраните показват нещо. Единият — бързо смаляващите се струи от двигателите на конвоя, другият — разпореното туловище на „Форез“, който още бълваше огън по тях.
Къде ли беше Алекс? Той може би знаеше какво да правят.
Стен се препъна в скафандър. Килгър беше проснат в краката му. Наведе се и докосна индикаторите. Всички показваха нула.
Стен се заклатушка към един работещ комуникационен пулт. Пръстите му напипаха бутоните през ръкавицата и той започна да предава.
„Игрек… Игрек… Игрек…“
Общоприетият сигнал за капитулация.
Нямаше ли да спрат? Нямаше ли да получат сигнала?
„Форез“ прекрати обстрела.
Стен се свлече на пода и зачака таанската абордажна група. А може би нямаше да влязат в кораба. Може би щяха да се отдалечат и просто да го унищожат.
На Стен му беше все едно какво ще направят.
Беше му писнало да убива.
info
Информация за текста
Allan Cole, Chris Bunch
Fleet of the Damned, 1982
Сканиране, разпознаване и редакция: Mandor, 2009
Издание:
ИК „Бард“, 2004
ISBN 954-585-582-7
Поредица: „Избрана световна фантастика“ №118
Английска, първо издание
Превод
Редактор
Художествено оформление на корица „Megachrom“
