Читать «Флотът на прокълнатите» онлайн - страница 195

Светна екран и показа командната зала на единия имперски боен кораб.

— Капитане — почна Стен направо, — конвоят е във ваши ръце. Ние ще се опитаме да забавим врага.

— Сър, искам разрешение да…

— Не разрешавам. Имате си заповеди. Останете с пътническите кораби. Край. Фос! Дай ми контрола на щетите.

— Тук контрол на щетите, шефе — чу се провлачен глас. — От какво имате нужда?

Стен отдели миг да съжали, че не познава този офицер — щом можеше да остане толкова невъзмутим, сигурно щеше да е скъпоценен съратник.

— Изпомпайте въздуха.

— Изхвърлям го.

В скафандрите си екипажът щеше да е по-тромав, но вакуумът намаляваше повредите от вероятните попадения.

— Оръжейник! В обсег за стрелба ли сме?

— Още мъничко, капитане.

„Блатен паток“ се впусна в своята първа… и последна битка.

Може би таанците ставаха самонадеяни. По-вероятно беше, че не успяха да се отнесат сериозно към връхлитащото ги раздуто туловище.

Дори „Блатен паток“ да представляваше издънка на космическите конструктори, а и отдавна да плачеше за превръщане във вторични суровини, пак си оставаше много тежко въоръжен. Имаше лазерна система „Бел“, ракетни шахти за „Гоблин“ на носа и на кърмата, второстепенни лазерни модули по целия корпус, а и скорострелни оръдия по цялата дължина на противните си издутини. Основното оръжие се състоеше от прастари противокорабни ракети „Видал“. Две от тях бяха разположени в средата на кораба между пагодите, побрали командните центрове.

Килгър проследи как трите точки, отбелязващи таанските разрушители, се устремяват в дъга към тях, и натисна бутона за нападателния лазер „Бел“ в носа на „Блатен паток“. Това оръжие беше старо като кораба, на който го бяха монтирали, и не само го насочваше робот, но и имаше гласови реакции.

— Вражески кораби в обсег — съобщи безизразният синтезиран глас.

Килгър натисна бутона НАПАДЕНИЕ. Мощният лъч разкъса таанския разрушител по надлъжната му ос и оръжейната система реши, че мишената вече не съществува. Без да се допита до него, тя се пренасочи към втори разрушител и стреля.

— Целта унищожена… втората цел нападната — промълви гласът, сякаш се усети.

Лазерът накълца почти целия двигателен отсек на разрушителя.

— Втората цел повредена… коригирам прицела.

Килгър прасна бутоните ОТМЯНА НА ДЕЙСТВИЕТО и НОВА ЦЕЛ. Разрушителят беше извън строя и това стигаше.

Може би подразнен, че някакъв си човек му казва какво да прави, лазерът се превключи на импулсен режим и надупчи третия разрушител по дължина, преди да докладва.

„Три по-малко — рече си Алекс. — Остават някакви си купища“.

„Блатен паток“ проби защитния заслон от разрушители и стигна до сърцето на таанския флот.

Три оръжия не бяха под контрола на Килгър — огромните ракети „Кали“, предназначени за тактическите кораби на Стен. Точно три бяха останали в арсенала на ескадрилата. Фос и Килгър сложиха импровизирани насочващи рамки за тях по корпуса на „Блатен паток“. Фос се кълнеше, че било немислимо да прокара връзка за изстрелването им чак до центъра за управление на огъня — било много по-лесно да стъкми локален център със сим-шлем в командната зала.