Читать «Флотът на прокълнатите» онлайн - страница 193
Алън Кол
— Ами ако започне да ми се ежи?
Стен погледна многозначително миниуилигъна на колана й и не каза нищо.
Подофицер Килгър щеше да ръководи основния оръжеен център във втората пагода на „Блатен паток“. Точно под него се намираха центърът за бойна информация и втората командна зала. Останалите мъже и жени от тактическата ескадрила бяха разпределени в други части на кораба.
Стен бе решил да повиши Фос в мичман. Освен това каза на Килгър, че хич не му пука дали е подофицер и че ако него го убият или извадят от строя, поема командването. Стен предполагаше, че пълномощията му стигат и за такава заповед. Дори да не беше така, разправиите можеха да почакат, докато се спасят… ако успееха.
Засега май нямаше какво друго да направи. Екипажът поддържаше бойна тревога с някои промени. На половината беше разрешено да се хранят или да спят. Храната се състоеше предимно от сандвичи и кафе, които се разнасяха по постовете. Решилите да дремнат лягаха на място.
Стен прехвърли управлението на Фос — корабът се движеше по набелязания курс — и двамата с Килгър тръгнаха на обиколка.
Машинното отделение беше горещо, мазно и вмирисано. Покойният ван Дорман сигурно би припаднал, ако видеше старателно полирания метал изцапан, а сияещите бели стени — изподраскани и опръскани. Но за лъскане също нямаше време. Дори поддържането на двигателите в работно състояние беше истински подвиг.
Стен огледа двигателния отсек. Тапиа и инженерът се бяха погрижили всичко да действа колкото се може по-гладко. Той тръгна към един от изходите.
— Капитане… — подхвана Тапиа с явна неловкост. — Може ли да ви питам нещо?
— Давай.
— Ами…
Килгър схвана намека и се качи по стъпалата на горната палуба. Стен чакаше.
— Помните ли, че в укреплението споменах за желанието си да се прехвърля? Тогава се майтапех. Сега говоря сериозно. Когато паркираме тази скапана ръждясала таратайка, искам да бъде преназначена.
Стен се зачуди дали нервите й не започват да сдават.
— Мичман, ако закараме вкъщи тази бомба със закъснител, всички ще бъдем преназначени. Трудничко ще ми е да командвам тактическа ескадрила без кораби. Сега е мой ред да питам. Защо?
— Току-що проверих нещо в Имперския устав.
— И?
— И там е написано, че мога здравата да си изпатя, ако легна с командира си.
— Тъй ли… — успя да смънка Стен.
Тапиа се ухили, целуна го и изчезна в един коридор.
Той замислено се качи по стълбата и отиде при Алекс, който цъкна с език.
— Я не мърдай, момко. — Изтри брадичката на Стен с ръкава на гащеризона си. — Няма що момците да виждат, че началникът се занася с подчинените.
— Господин Килгър, държите се непочтително.
— Млък, недорасляко. Иначе и аз ще те цункам.
Комуникаторът над главите им изръмжа:
— Капитанът — в командната зала! Капитанът — в командната зала! Съобщение за контакт!
Стен и Алекс се втурнаха към бойните си постове.