Читать «Флотът на прокълнатите» онлайн - страница 191

Три таански десантни корпуса кацнаха на Кавит. Единият беше разгромен. Другите два проведоха окончателното превземане на град Кавит.

Победиха.

И вече не съществуваха като боеспособни части.

Бриджит ван Дорман не беше сред евакуираните.

Ранените бяха подложени на най-мъчителното пресяване. Изоставиха умиращите и — още по-жестоко — онези, които никога нямаше да се възстановят, за да влязат в бой.

Някой трябваше да е с тях, за да поддържа живота им. Доктор Морисън остана доброволно.

Бриджит също.

Първата таанска зашеметяваща граната разпиля двамата санитари, които пазеха до входа на подземната болница. После вратата се пръсна навътре и нахлу таанска щурмова група.

Доктор Морисън застана пред тях с разперени ръце.

— Тези хора са ранени — каза тя бавно и спокойно. — Нуждаят се от помощ. Те не са войници.

— Отдръпни се — заповяда капитанът, командващ групата, и вдигна оръжието си.

— Те не могат да се сражават — започна пак Морисън. — Тук няма да срещнете съпротива, нито ще намерите оръжия…

Откосът почти я разкъса на две.

Бриджит изкрещя и се хвърли към капитана.

Той само се изви в кръста и стреля отново.

Трите куршума прерязаха Бриджит.

Офицерът отпусна оръжието си към пода и се обърна към един сержант.

— Имперската курва каза, че тук никой не може да носи оръжие. Значи не са ни необходими.

Сержантът отдаде чест и насочи огнехвъргачката.

74.

Макар че не беше почитателка на церемониите, лейди Атаго изпипа всичко много прилежно. Не можеше да приеме капитулацията от генерал Махони, както бе намислила. Всъщност нямаше значение. Нейното сим-предаване, предназначено за Хийт, нямаше да е по-малко вълнуващо.

Тя стоеше пред „Форез“, приземен насред космодрума на Кавит. От едната страна охраната подкарваше безкрайни редици от предали се имперски войници.

Тя очакваше кадрите да бъдат излъчени директно за Таанския съвет. Но предаването й бе получено от лорд Феерле. Виждаше го съвсем малък в официалните му одежди на монитора пред себе си.

Лейди Атаго прикри изненадата си и докладва.

— Поздравявам ви — отвърна изображението на Феерле. — Това обаче не е достатъчно.

— Моля да ме извините — каза тя, — но още какво може да се иска?

— Вие постигнахте победа, милейди. Но Империята вдигна голям шум около своите бойци на Кавит. Провъзгласява ги за мъченици, символи на бъдещата победа и така нататък.

— Запозната съм с пропагандата им.

— В такъв случай съм учуден, че още не сте предприели съответните мерки — заяви Феерле. — Не бива да има и помен от победа в тяхното поражение. Трябва да бъде показано, че силите им на Кавит са унищожени напълно.

— Те са унищожени, милорд.

— Не са — поправи я той. — Ако дори един техен войник се завърне в Империята, специалистите им по информация ще измислят някакъв начин да го представят като постижение.

— Нека се опитват. Ние обаче завзехме Пограничните светове.

— Милейди, не ми казвайте каква политика да водя. Чуйте заповедите ми, Догонете корабите, които евакуираха оцелелите граждани на Империята. И ги унищожете. Само ако няма никакви — повтарям, никакви оцелели, Императорът ще бъде подобаващо посрамен.