Читать «Флотът на прокълнатите» онлайн - страница 188

Под порутения салон за красота се бяха събрали старшите имперски офицери на планетата. Махони съзнаваше рисковете да струпа на едно място повечето командири… но беше необходимо да проведе последна лична среща.

Таанската ракета бе изстреляна ниско над земята през фронтовата линия. Не я засече нито една противоракетна батарея на гвардейците. Щом навлезе два километра, програмата прати ракетата нагоре, за да избере цел.

Не откриваше нищо особено. Може би щеше да се забие някъде наслуки, ако приемникът й не бе засякъл откъс от предаване.

Излъчи го един от бригадните офицери на Махони — сигнал „получено — потвърдено“ от апарата на колана му, преди да влезе в тактическия оперативен център.

Това стигна на ракетата да се насочи.

Махони тъкмо започваше.

— След шест часа повечето от вас ще са на път. Трябва да знаете, че…

И тогава ракетата от закален метал проби горните етажи на салона, мина през защитния слой над мазето и се взриви на сантиметри от самото подземие.

Стен пристигна в касапница.

Вместо салона за красота завари димящо опустошение. Един от телохранителите на Махони се клатушкаше към него — беше целият в кръв и мърмореше завалено. Стен нахълта покрай него в мазето.

Озова се сред трупове и умиращи. Генерал-майор Йън Махони лежеше на хълбок с раздробена челюст и окървавено лице и бавно се задушаваше.

Стен сви пръсти, ножът изскочи от ръката му в дланта, още докато обръщаше генерала по гръб. Острието на ножа полека направи клиновиден разрез в гърлото на Махони и отвори три сантиметра от дихателната тръба. Стен сряза още един отвор и го съедини с първия, после с пръст махна разкъсаните тъкани от трахеята.

Генералът дишаше отново — с хрипове и кърваво бълбукане.

Стен докопа един кабел, сряза го и издърпа жиците отвътре. Вкара кухата изолация в дихателната тръба на Махони, после покри разрезите със запечатваща превръзка от медицинския комплект на генерала.

Махони щеше да оживее… ако някой се погрижеше и за другите му рани.

Наистина щеше да оживее по ирония на съдбата, макар че бе решил да остане и да умре със своите гвардейци. А сега щяха да го евакуират с пътническите кораби като пострадал.

Щом медиците се втурнаха в подземието, Стен се изправи.

Огледа се.

Флотския адмирал Ксавие Рийн ван Дорман му се хилеше отвисоко.

Стен си каза, че адмиралът всъщност няма на какво толкова да се смее, защото темето му липсваше и от черепа му се процеждаше сива тъкан, почти еднаква на цвят с косата на покойника. Липсваха и други части от ван Дорман — дясната ръка, лявата китка и преди всичко тялото от гръдния кош надолу. Малкото останки висяха на една скъсана тръба.

„Май командвам кораб — установи Стен. — Сега да видим как угодниците на ван Дорман ще изпълнят заповедите му“.

Нямаше защо да се безпокои за тях — помощник-капитанът, навигаторът и старшият инженер също умряха в развалините.

Капитан трети ранг Стен командваше 23-ти флот. След два часа спасителните кораби дадоха сигнал, че доближават Кавит.