Читать «Флотът на прокълнатите» онлайн - страница 172

Таанците имаха късмет — лейди Атаго се бе помъчила да предвиди всякакви обрати, когато съставяше бойните си планове. Тя удари по форт Ш’аарл’т с кораби-монитори.

Не би трябвало да са включени в таанския флот за операциите на Кавит, защото не се виждаше каква полза ще има от тези метални грамади с едно-единствено предназначение.

Мониторите бяха огромни и вместителни бойни кораби, оборудвани с тежка броня и само с леко противоракетно въоръжение. Единственото им истинско оръжие беше единичната чудовищна ракетна шахта по централната ос, досущ като шахтите за „Кали“ в корабите от клас „Бълкли“, но несравнимо по-голяма. Ракетата (или по-скоро снарядът), изстрелвана от монитора, всъщност малко надвишаваше по размери тактически кораб.

Самата тя представляваше миниатюрен космически съд със собствени АМ2-двигатели. Един-единствен оператор я насочваше към целта. Ракетата беше предназначена за бойни действия около планети — използваха я само срещу укрепени малки естествени спътници или планетоиди.

Таанското разузнаване бе уведомило лейди Атаго, че в Пограничните светове липсват такива космически крепости. Все пак тя реши да добави към флота си два монитора. За всеки случай. И сега ги насочи срещу укреплението на Стен.

Един монитор увисна с носа надолу до самата атмосфера на Кавит и блъвна огън. Ракетата се стрелна надолу.

Веднага стана ясно защо тези кораби не се използват срещу близки цели. При пълна АМ2-тяга за оператора е почти немислимо да засече целта и да забие ракетата в нея. Разбира се, автоматичното насочване също е твърде бавно. В космическите сражения беше задължително разстоянията да са огромни, особено защото цената на всяка ракета беше горе-долу като на пилотиран тактически кораб.

Атаго изобщо не занимаваше ума си с подобни грижи — ако Кавит не паднеше скоро в ръцете й, самата тя съвсем сигурно щеше да падне от поста си.

Ракетата още се ускоряваше, когато се стовари на някакви си петстотин метра от укреплението — водеше я особено изкусен оператор. Ударната вълна размаза каквито развалини бяха останали около форт Ш’аарл’т в радиус един километър.

Когато ракетата се заби, Стен се надигаше от креслото пред командния пулт. Изведнъж се озова залепен за стената на два метра оттам, и то в непрогледен мрак. Забръмча генератор и се включи резервното осветление. Всичко пред очите му беше двойно. Във въздуха подскачаха прашинки.

Затътри се обратно към пулта.

— До всички постове. Докладвайте!

Изуми се, че те наистина докладваха.

Естествено трусът беше още по-жесток горе, в кулите. На Тапиа й течеше кръв от носа и ушите. Но оръдието й беше годно за бой, също както в кули А и Д. Видеовръзката с противопехотната кула на Килгър изчезна, обаче можеха да се чуват.

Докато Стен проучи положението, анализът на Фос показа какво ги е халосало.

— Много мило — подхвърли Стен. Ушите му звъняха и и той, и останалите говореха ненужно високо. — Какво ще стане при пряко попадение?

— Нямам такава програма — отвърна Фос.

— Наистина много мило. Ще можеш ли да ни предупреждаваш?