Читать «Флотът на прокълнатите» онлайн - страница 174

Той стана специалист по поемането на точно такава работа — копаеше всякакви дупки, пренасяше дажби в калта, разтоварваше грависледове и какво ли още не в същия дух, защото проумя, че всичко това обикновено не се върши под обстрел. Така оцеля.

Готовността сам да нагазва в дракх дори му донесе повишение. Вече се налагаше да е предпазлив — ако и занапред се справяше толкова добре, можеха да го издърпат нагоре в сержантския състав. А според Хеебнер тогава би се превърнал в по-явна мишена. Обмисляше дали да не си позволи дребно провинение, колкото да го разжалват, но не и да го пребие сержантът.

Тази сутрин ротата, в която беше неговото отделение, получи заповед да се включи в атаката на онова проклето имперско укрепление. Таанската пехота му лепна прякор Крематориума — да го нападаш на практика означаваше, че ще изпратят пепелта ти вкъщи със следващия погребален кораб… стига да разпознаят останките ти. Много таански трупове се въргаляха неприбрани в дълбоката кал около укреплението, ту затрупвани, ту изхвърляни нагоре от взривовете.

Старши редник Хеебнер се мъкнеше малко зад предната настъпваща редица, когато Тапиа откри огън по двете бойни машини, подкрепящи ротата му. Той се хвърли на земята, чу крясъците на сержанта да продължат напред, надигна се… и долетя поредната ракета от монитор. Хеебнер отново се пльосна зашеметен. Още не беше на себе си, когато отделението му се натъкна на откос от четирицевната противопехотна картечница на Алекс.

Хеебнер се опомни и неуверено се изправи. Танковете зад него бяха обвити в мазни пушеци. Нямаше и следа от отделението, дори и от цялата рота. Умът му стигна до извода, че е безсмислено да продължава атаката, щом всички други са се отказали. Трябваше да се върне при своите.

Затътри се в калта, съсредоточил волята си да се опази от ново падане. Снаряди вдигнаха гейзери наблизо и Хеебнер пак зарови лице в мръсотията.

Не беше мръсотия, поправи се той. Притискаше се до метал. Но никой не стреляше по него. И не го обсипваха буци мокра пръст от експлозии.

Той се огледа… и изстена от ужас. Незнайно как бе тръгнал в обратната посока. Вместо да намери пътя към таанските позиции, лежеше на хълмчето, под което се намираше имперското укрепление. Съвсем наблизо имаше лъскава, макар и очукана цев на оръдейна кула. Хеебнер се зачуди не е ли време за молитва, но никакви куршуми не разкъсаха тялото му. Лежеше до изоставената противопехотна картечница, която седмата ракета бе накарала да изскочи.

Добре де. Можеше да почака тук, докато се стъмни, и после да избяга. Тогава си спомни за огромните кораби в небето. Някоя от ракетите можеше да го разплеска на мазни петна по корубата на укреплението. Видя и още нещо — имаше пролука между цевите и самата кула. Запълзя натам. Ударната вълна бе изкривила бронята около картечницата.