Читать «Флотът на прокълнатите» онлайн - страница 171

Алън Кол

И укреплението се разтресе, а ушите й звъннаха въпреки заглушителите, които носеше целият флотски отряд.

В командния център Стен светкавично натисна един светещ в червено бутон. Кулите тутакси хлътнаха надолу и заелата позиции таанска артилерия нямаше по какво да стреля освен по хълмчето. Животоподдържащите системи бяха проветрили форта, имаха и запас от въздух в резервоари под налягане. Ако Атаго стовареше ядрен или химически заряд, Стен беше готов да изолира укреплението от външната среда.

Не вярваше обаче да се стигне дотам — Атаго имаше нужда от околния терен, за да атакуват частите й през него. А само във военните сим-филмчета войниците предпочитаха да се сражават в тромавите, неудобни и опасни бойни скафандри — правеха го, ако нямат друг избор.

— До всички бойни постове. Докладвайте.

— Кула А. Всички индикатори — в зелено.

— Кула В. Добре сме си. Адска шумотевица, шефе.

Разбира се, това беше Тапиа.

— Кула Д. Вдигат малко прахоляк. Никакви повреди.

— Началник, няма пррроблеми и в ловната дружинка — съобщи Килгър от противопехотната кула.

Лека-полека Стен се изпълваше с уважение към незнайните създатели на укреплението въпреки очевидното слабоумие на замисъла.

Светна екран и на него се появи Махони. След като форт Ш’аарл’т се разкри, той премина към обикновена връзка със Стен.

— Докладвай!

Насред операция генералът винаги се държеше крайно делово.

— Форт Ш’аарл’т — със същия официален тон започна Стен — е в пълна бойна готовност. Изпращам данни за изразходваните муниции… предадени. Нямаме жертви. Очакваме заповеди.

Махони се ухили.

— Удовлетворително, капитане. Дръжте се. Ще ви цапардосат с цялата си сила.

— Разбрано. Край.

Таанските щурмови машини бяха изтеглени извън обсега на оръдията в укреплението. Атаго опита с въздушни удари.

Без да очаква свестни резултати, Стен превключи компютъра за управление на огъня към обстрел на въздушни цели. Оръдията, вече на пълен автоматичен режим, се завъртяха нагоре с вой и забълваха пламъци.

Таански тактически кораби се посипаха на отломки от небето. „Това не може да се случи — умуваше Стен. — Аз работя със старовремска оръжейна система. Няма ли напредък в технологиите оттогава?“

Фос намери обяснението. Старовремска била, тъй ли? Оръдията проследяваха, а снарядите им се взривяваха при сближаване с целта на отдавна изоставени от всички честоти. Никой от таанците нямаше уреди за електронно противодействие, които да излъчват на тези честоти.

Стен започваше да се привързва към своя много сив и много стар слон.

— Милейди, да отменим ли атаката?

Атаго пусна още една програма в компютъра си.

— Отхвърля се.

Деска се постара изненадата му да не проличи.

— Загубите, които понасяме от едно-единствено укрепление, са неприемливи.

— Вярно е. Помислете обаче за друго — укреплението е изключително ефективно. А имперските войски са слаби. Следователно успеем ли да разрушим укреплението, ще бъдем в състояние да пробием окончателно през позициите им. Необходимо е само да променим тактиката си. Аз вече го направих. Първият етап започва след малко.