Читать «Флотът на прокълнатите» онлайн - страница 169
Алън Кол
Скоро щеше да се свечери.
Тя заповяда на войските си да укрепят пробива. На зазоряване щяха отново да атакуват.
Четири часа по-късно и електронното разузнаване, и радиоразузнаването съобщиха на Атаго, че Махони подсилва отбраната си с бронирана техника. Доколкото той имаше невредими верижни машини, те като че наистина доближаваха периметъра.
Тя реши, че това е чудесно. Собствените й тежки бойни машини бяха десет пъти повече. Значи това бе шансът за пълен разгром на имперските войски на Кавит. Тя оголи пехотата навсякъде и събра бронираните части нагъсто в набързо организирани позиции.
Вече си представяше плана — по изгрев ще нападне. Генерал Махони ще започне контраатака със своите танкове. И тогава нейният метален юмрук ще се понесе с грохот.
Три часа до утрото.
Лейди Атаго се унесе в прекрасните сънища на героиня.
Генерал Махони сърбаше кафе и се зъбеше.
От неговата страна фронтът изглеждаше коренно различно. Нарочно бе пуснал „Хуша“, за да унищожи не само таанските тактически кораби, но и пратените вместо тях подкрепления. Вярно, в атаката участваха флотски батальони, но ги командваха офицери от Първа гвардейска, които грижливо насочваха събитията. Напред… и далеч назад.
Контраатаката на таанците стигна до позиции, избрани предварително от Махони — те бяха незащитими.
А бронираните машини, които придвижи към бойните линии, бяха най-вече грависледове със звукови симулатори. Те предаваха на гвардейските честоти и използваха опознавателни кодове на танкове.
Всъщност на фронта имаше само шестнадесет гвардейски щурмови танка. На разсъмване потеглиха напред… и бяха унищожени.
Пълна катастрофа. Но никой от таанците не огледа димящите корпуси, за да открие, че са били с дистанционно управление. Нито един гвардеец не загина в тях.
Атаго заповяда на танковете си да атакуват през пробива.
По комуникационната мрежа плъзнаха сигнали и извън имперските позиции засъскаха хидравлични механизми, оръдейни кули пробиха чимовете, дулата им се завъртяха и намериха мишени.
Форт Ш’аарл’т оживя.
За да сее смърт.
66.
Никой в укреплението не можеше да е сигурен, че колкото и изправни да изглеждат скорострелните оръдия, няма да се пръснат още с влизането на първите снаряди в дулата им. Стен заповяда на екипите си да излязат от кулите и да затворят спускащите се люкове, преди да даде команда за стрелба.
Трите оръдия зареваха според грубичкия израз на Тапиа „като продрискани дракони“. При темп на стрелба 2000 снаряда в минута експлозиите се сливаха в плътна звукова стена.
Тези оръжия бяха конструирани като защита срещу маневрени нападатели от въздуха. Дори компютърът да беше първобитен в очите на Фос, имаше безупречна способност да се справя с мудни мишени като таанските танкове.
Снарядите уж бяха запалителни, но едва една трета от тях пламваха в полет. Нямаше значение — тежката струя метал пореше танковете като отварачка за консерви.
Щом Стен нареди на екипите да се върнат в кулите, чу как някой се разпищя: „Работи! Работи!“ Може и да беше Тапиа.
Форт Ш’аарл’т наистина вършеше отлично работата си.