Читать «Флотът на прокълнатите» онлайн - страница 15

Мъжът огледа строя. Стен полека се смръзваше. Наистина бе чувал в разни варианти тази реч от инструкторите си.

Почувства обаче, че Мейсън говори сериозно.

— Имам си една чудатост — продължи инструкторът. — Вече казах, че ще се погрижа всеки от вас да бъде изритан. Но във всяка група за подбор има по един тип, когото незнайно защо мразя повече от останалите боклуци. И си го набелязвам отрано. И той никога не завършва.

Мейсън отново огледа курса.

Мигове преди змийското движение на главата му да свърши, Стен знаеше в кого ще се вторачи.

„Гадост, гадост, гадост!“ — мислеше си, вкаменен точно като пиле, в което е впила поглед змия.

6.

Когато Ферари и Мейсън приключиха с изтезанието, наречено от тях „укрепване на мускулатурата“, следобедът вече преваляше. Старшината — чието име Стен нямаше да научи до края — пое строя, подгони курсантите на бегом обратно към казармата, отделена за тях, и ги освободи.

Изтощените кадети влязоха умърлушено в зданието през двойната остъклена врата с убеждението, че вътре ги чака поредният върколак, предрешен като пилот-инструктор.

Освен това очакваха, че в казармата, ако ще да е свястна отвън, ще заварят лъснати подове с настилка от плас, отекващи стаи за по цяло отделение и тракащи вехти шкафове също като в новобранската рота.

Допускаха голяма грешка.

В преддверието, което приличаше на фоайе в особено скъп малък хотел, стояха наредени петдесетина същества на средна възраст. И по външност, и по облекло приличаха на лакеите, които Стен бе виждал в двореца на Императора.

Един от тях пристъпи напред.

— Смея да предположа, че вие, младежи, бихте искали да си отдъхнете малко в залата за развлечения, преди да ви покажем къде ще бъдете настанени. Надявам се, че ще останете доволни от условията.

Покани ги с жест да влязат през плъзгаща се врата в голяма зала, облицована с дърво — стените бяха дълги по двадесет и пет метра. В единия край имаше голяма каменна камина. Покрай стените се редяха автомати за храни и напитки, а между тях — компютърни терминали и игрални машини. Отгоре висяха абстрактни картини.

Самата зала беше пълна с маси за различни игри, разкошни кресла и дивани.

Бдителността на Стен обяви бойна тревога! Видя един кадет да се облещва — изражението му се подсилваше от двойните кръгове бяла козина около очите — и да се почесва развълнувано с малката си черна ръка по обраслите със сива козина гърди.

— Бира! Имат автомат за бира!

Вече крачеше натам.

— Може би е по-добре да не го правиш.

Стен, който също се накани да каже нещо, чу предупреждението от устата на пехотния сержант с белезите.

— Защо пък не?

— О, да речем, защото ни казаха, че утре ще ни проверяват за ловкост и пъргавина и така нататък, а махмурлукът изобщо не ускорява реакциите. Или пък наблюдават този автомат и който го използва, му намаляват точките, защото е мекушав.

— Но това е нелепо — оплака се една нисичка красавица. — Всеки пилот, когото аз познавам, смуче алк, все едно е майчиното му мляко.