Читать «Опцията на Тюринг» онлайн - страница 255

Шофьорът на таксито подмина къщата, както му бяха наредили, и ги остави на първата пряка. Бен продължаваше да е неспокоен.

— Аз все още си мисля, че преди да влезем там, трябва да говорим с полицията.

— Рискът не е голям. Но ако съществува и най-малката вероятност тези хора да имат информатор или да подслушват местния полицейски участък, тогава рискуваме да изгубим всичко. Компромисът си струва. Твоята служба ще се свърже с Интерпол и полицията в Берн до половин час. Това ни дава достатъчно време първо да поговорим с него. Да вървим.

Звънчето иззвъня някъде във вътрешността на къщата, миг по-късно вратата бе отворена от ИИ. Беше обикновен модел, масова продукция, произведен по лиценз в Япония.

— Мистър Байджлоу, моля.

— Очаква ли ви?

— Надявам се, да — рече Брайън. — Аз съм бивш негов колега от Съединените Щати.

— Той е в градината. Насам, моля.

ИИ ги поведе, минаха през къщата, озоваха се в голяма стая с френски прозорци, които водеха към вътрешния двор. Бекуърт седеше с гръб към тях и четеше вестник.

— Кой е? — попита той.

— Тези господа искат да се видят с вас.

Той свали вестника и се обърна да ги види. Лицето му се вкамени, когато видя Брайън; бавно се изправи на крака.

— Е, господа, крайно време беше да се появите. Следях дейността ви и съм доста удивен от липсата на предприемчивост. Но ето ви най-сетне. — В тона му нямаше никаква топлина, а изражението му бе самата ледена омраза. — Е, Брайън Делейни, най-сетне, и един от най-новите МИ. Виждам, че си довел и Бен. Все още начело на това нескопосно разследване, което изглежда най-после е стигнало до успех, иначе нямаше да сте тук. Макар да се боя, Бен, че не мога да те поздравя…

— Защо, Джей Джей? Защо го направи?

— Това е един безкрайно глупав въпрос. Нима не знаехте, че компаниите-акционери в „Мегалоуб“ се гласяха да ме пенсионират? Без лоши чувства, твърдяха те, но искали някой с повече технически познания. Обмислих положението и реших, че пенсиониране, но съобразно моите собствени условия, ще е по-изгодно. Освен това щеше да ми се удаде възможност да се избавя от старата къща, от старата съпруга и от още по-досадните и алчни дечурлига. Щях да започна нов живот, при това далеч по-добър от финансова гледна точка. — Той погледна за пръв път Брайън в очите, а изражението му изведнъж се превърна в ледена маска на омраза. — Защо не умря — така, както се предвиждаше?

Изражението на Брайън бе огледално копие на неговото — изпълнено с омраза, но примесено и с болезнените спомени за страданието. Замълча известно време — достатъчно, за да овладее добре чувствата си. После заговори тихо:

— Кой стои зад убийствата… и обира?

— Не ми казвай, че сте изминали толкова път, само за да ми зададете този въпрос. Мислех си, че отговорът би трябвало да ви е вече ясен. Знаете по-добре от мен кой в света разработва ИИ.

— Това не е никакъв отговор — рече Брайън. — Има безброй университети…

— Не бъди глупак. Имах предвид правителствата на някои страни. Откъде иначе биха дошли огромните суми, за да се финансира толкова скъпа операция като предприетата срещу „Мегалоуб“?