Читать «Опцията на Тюринг» онлайн - страница 257
Хари Харисън
— Много съм добър в това тук, тъй че стойте по местата си. Тръгвам, но първо имам нещо за теб, Брайън. Нещо, отлагано твърде дълго. Смъртта ти. Ако бе умрял, както бе предвидено, нямаше да се крия тук, а щях да бъда свободен и уважаван човек. И невероятно богат. Тръгвам си, а ти ще умреш. Най-сетне.
—
Свен изрева тези думи, усилени до краен предел, направо оглушителни. В същото време се стрелна напред. Към Бекуърт.
Последваха три бързи изстрела и МИ падна назад. Но без да изпуска Бекуърт. Потрепери и падна на земята, стиснал мъжа във вечна прегръдка. Бекуърт се опита да се освободи, да вдигне пистолета си. Насочи го към главата на Свен. Стреля отново — в контейнера, съдържащ мозъка му.
Резултатът бе моментален и ужасяващ.
Всяка клонка от дървовидно разклонените манипулатори се разпери встрани, от най-малката до най-голямата, от най-малката до най-голямата — безброй филизи.
По-остри и от най-острия нож, фините метални клонки се врязаха в тялото му. Разрязаха го клетка по клетка, срязаха мигновено всеки възможен кръвоносен съд. Потънал в кръв, Бекуърт издъхна моментално. В един момент бе жив, а в следващия — кървава маса, изригваща кръв.
Бен погледна ужасяващата картина и се извърна. Но Брайън не обърна внимание на кървящата човешка плът, виждаше само Свен, своя МИ. Своя приятел. Мъртъв, като Бекуърт.
Наистина все още жив в други свои превъплъщения. Но тук, сега, той бе мъртъв.
— Нещастен случай — рече Бен, който си бе възвърнал самообладанието.
— Нима? — попита Брайън, загледан в двете неподвижни тела. — Може би така и трябваше да стане. Или Свен може би просто ни спести много неприятности. Но никога няма да узнаем истината.
— Може би е тъй. Нито пък ще научим към коя страна се е обърнал Бекуърт. Но както той сам каза, това едва ли е от значение. Всичко вече свърши, Брайън, и това е единственото, което има значение.
— Свърши ли? — Брайън надигна глава, изражението на лицето му бе ледено, лишено от всякакво чувство. — Да, за теб е свършило. За Свен — също. Но не и за мен. Те ме убиха, не го ли разбираш? Те убиха Брайън Делейни. Аз притежавам част от спомените, но аз не съм той. Аз съм полуличност, с полупамет. Започнах да смятам, че съм и нещо по-различно от нормален човек. Виж само какво ми отнеха. Първо — живота, а сетне — и човешкия ми облик.
Бен понечи да заговори, но Брайън му даде знак да замълчи.
— Не говори, Бен. Не се опитвай да ме вразумяваш или да спориш с мен. Защото знам какво представлявам. Може би така е по-добре. Сега съм по-близък с МИ, отколкото с теб. Приемам този факт. Не казвам, че ми харесва или не ми харесва — просто го приемам. И нека бъде така.
Усмивката на Брайън бе кисела, крива. Нямаше нищо весело в нея.
— Нека бъде така. Ще бъда МИ и няма да ми се налага да скърбя за загубения си човешки облик.
Само воят на пристигащите полицейски коли наруши възцарилата се тишина…
info
Информация за текста
Harry Harrison, Marvin Minsky
The Turing Option, 1992
Сканиране и разпознаване: Xesiona, 2008
Редакция: Mandor, 2008 (#)
