Читать «Опцията на Тюринг» онлайн - страница 254

Брайън, който бе слушал потресен, наруши мълчанието, последвало думите на Бочорт, с възбуден вик:

— Той е жив и аз знам къде да го намеря!

Бекуърт бе жив! Тази мисъл го прониза като с нож. Единственият човек, който знаеше всички подробности, познаваше всички хора, свързани с обира и убийствата, би трябвало да знае всичко. Опитаха се да ме убият, опитаха се неведнъж. Почти успяха да ликвидират ума ми, вкараха ме в болница, промениха коренно живота ми.

Той щеше да намери Бекуърт, щеше да открие кой стои зад него. Щеше да ги намери и да ги накара да платят за онова, което му бяха сторили. Брайън крачеше напред-назад, опитваше се да преодолее възбудата, да мисли ясно и трезво. Сетне откачи телефона си.

Беникоф би трябвало да знае какво да направят. Той бе започнал това разследване, той трябваше сега да го завърши!

Бен се въодушеви от новината, досущ като Брайън, макар и да не се зарадва на условията, които му бяха наложени.

— Това е работа, с която наистина трябва да се заеме полицията. Бекуърт е опасен човек.

— Полицията може да си го получи след като ние разговаряме с него. Искам да се срещнем тет-а-тет, Бен. Трябва да го направя. Ако не искаш да дойдеш с мен, просто ще го направя сам. Имам адреса, а ти го нямаш.

— Изнудвач!

— Моля те, не го възприемай така. Това е просто път, който трябва да извървя. Аз и ти ще говорим с него, след което полицията може да го арестува. Ще вземем и Свен да запише всичко, което ще се случи. Окей?

В крайна сметка Брайън изтръгна съгласието му. Върна се на заседанието, но не чу почти нищо от него. Една мисъл доминираше в съзнанието му сега. Бекуърт. В първия удобен момент той се измъкна и се върна в апартамента, за да приготви багажа си. Още преди да приключи, Свен потропа на вратата.

— Тъкмо щях да ти се обадя. Имам новини…

— Знам. Изгледах онзи видеозапис с огромен интерес.

— Трябваше да се досетя.

— Бях не по-малко заинтригуван от пакета. Скоро ли тръгваме?

— Веднага. Хайде.

Срещнаха се с Бен на Орбиталното летище в Канзас достатъчно навреме, за да успеят за вечерния полет до Евролетището в Унгария. Полетът — в голямата си част в космоса — продължи по-малко от половин час. Пътуването в спалния вагон до Швейцария им отне десет пъти по толкова. На Свен пътуването му хареса, хареса му вниманието, с което го обграждаха. МИ още не бяха много популярни сред широката публика.