Читать «Опцията на Тюринг» онлайн - страница 25

Снеърсбрук изглеждаше спокойна, делова. Обсъждаше предстоящата операция с анестезиолога и със сестрите, после се зае с прецизното разполагане на проектора.

— Точно тук ще работя — каза тя, показвайки върху екрана на холограмата. — А тук ще срежеш ти.

Докосна очертаната зона, отбелязана от нея с туш върху плаката, провери отново дали отворът ще бъде достатъчно голям, за да открие изцяло поразената област и да й позволи да работи вътре в него. Кимвайки доволно, тя проектира холограмата върху черепа на Брайън и започна да наблюдава дежурния хирург, докато той очертаваше линиите върху кожата, следвайки тези на изображението, като ги прекопирваше съвсем точно. Когато свърши, около главата прикрепиха още стерилни чаршафи, така че остана открита само зоната за опериране. Снеърсбрук излезе, за ла се измие: дежурният хирург започна едночасовата рутинна работа по отварянето на черепа.

За щастие Беникоф бе гледал достатъчно на брой операции, за да не се обезкуражи. Той все още се удивляваше на голямата сила, която бе нужна, за да се проникне през здравата кожа, мускулите и костта, брониращи мозъка. Първо използваха скалпел, за да стигнат до костта; скалпът, отделен след разрязването, бе пришит към околния стерилен плат. След като кървящите артерии бяха затворени плътно с електрическо обгаряне, дойде ред на проникването през костта.

Хирургът проби дупките ръчно, с лъскава метална стяга и свредел. Сестрата почисти подобните на трески костици от черепа. Работата беше тежка, хирургът се потеше и трябваше да се отдръпне назад, за да попият потта от челото му. След като дупките стигнаха до мозъка, той ги уголеми с друг инструмент. Последната стъпка беше използването на електрическия краниотом, снабден с приспособление за разрязване на костта, за да се съединят дупките. След като напрани това, хирургът вкара плоския метален повдигач между черепната кутия и мозъка, като внимателно отлепи и вдигна парчето от черепа; една сестра го зави в стерилна материя и го сложи в антибиотичен разтвор.

Сега Снеърсбрук можеше да започва. Тя влезе в операционната, като държеше измитите си грижливо ръце нагоре, на нивото на очите си, вмъкна ги в ръкавите на стерилната престилка, надяна гумените ръкавици. Бутнаха на мястото й подвижната масичка на колелца с инструментариума, всичко върху нея беше грижливо подредено от дежурната сестра. Скалпелите, ретракторите, иглите, кукичката за нерви, десетка ножици и щипци, целият арсенал от инструменти, нужни, за да се проникне в самия мозък.

— Дурал-ножиците — каза Снеърсбрук, протягайки ръка, после се наведе да разреже външната обвивка на мозъка. Тъй като вече бе изложен на въздуха, автоматични спрейове го поддържаха влажен.

Беникоф, подпрян на стената, не можеше да вижда всички подробности; и толкова по-добре. Най-важен беше финалният етап, когато щяха да придвижат до масата странната на вид машина, която сега стоеше до стената. Метална кутия с екран, пулт за управление и клавиатура и две лъскави механични ръце, излизащи отгоре. Ръцете завършваха с многобройни разклонени пръсти с все по-малък и по-малък диаметър, а на върха на всеки от тях проблясваше по едно къдраво метално клъбце — шестнайсетте хиляди микроскопични разклонения в края на всеки от пръстите бяха прекалено тънки, за да бъдат различени от човешкото око. Мултиклоновият манипулатор бе разработен само за едно десетилетие. Сега бе изключен и пръстите висяха отпуснати на снопове като метална плачеща върба.